Усетих как мускулите ми се напрягат. Квадрата бавно застана между мен и леглото.
— И аз се захванах да я омайвам. Извъртях й най-добрите си номера, нали знаете.
Знаехме.
— Тръгвам, значи, по линията, че ще я правя фотомодел. Но гладко. Не като ония тъпаци. Аз съм като коприна. Но Шийла беше по-умна от повечето хлапачки. Предпазлива. Усетих, че не ми вярва докрай. Нищо де. Разбирате ли, аз не бързам. Карам малко по малко. В края на краищата те искат да вярват, нали така? Всички са чували истории как някоя манекенка я открили в затънтена мандра или други подобни глупости. Точно затуй идват насам.
Машината спря да писука. Отвътре долетя бълбукане. После писукането започна отново.
— И тъй, Шийла скръства ръце. Заявява ми право в очите, че не е дошла да се весели. Няма проблеми, викам. И аз не си падам по тия работи. Бизнесмен съм. Професионален фотограф и търсач на таланти. Обещавам да направим няколко снимки. И толкоз. Да й подготвим албум. Чиста работа — без купони, без наркотици, без голотии. Нищо, дето да я смущава. А пък аз съм доста добър фотограф, ще знаете. Имам набито око. Виждате ли стените? Тия снимки на Таня — аз съм ги правил.
Погледнах снимките на красивата Таня и нещо студено се вряза в сърцето ми. Когато отново се обърнах към леглото, Кастман ме зяпаше втренчено.
— Ти — каза той.
— Какво аз?
— Шийла. — Той се усмихна. — Тя значи нещо за теб, прав ли съм?
Не отговорих.
— Ти я обичаш.
Той разтегна последната дума. Подиграваше ми се. Аз стоях неподвижно.
— Хей, не те упреквам, мой човек. Първо качество беше. А пък като налапаше…
Пристъпих към него. Кастман се разсмя. Квадрата ми прегради пътя. Погледна ме право в очите и поклати глава. Отдръпнах се. Той беше прав.
Кастман спря да се смее, но не ме изпусна от поглед.
— Искаш ли да знаеш как я хванах на въдицата, любовнико?
Мълчах.
— Както спипах и Таня. Разбираш ли, аз гонех само първото качество. Онези, дето чернилките не можеха да ги докопат. Работа на високо ниво. Изпях си песента и по някое време вкарах Шийла в студиото за снимки. Дотам беше. Друго не ми и трябваше. Забодеш ли ги веднъж на вилицата, край с тях.
— Как? — попитах аз.
— Наистина ли искаш да чуеш?
— Как?
Кастман затвори очи и продължи да се усмихва, сякаш се наслаждаваше на спомена.
— Направих й цял куп снимки. Честно и почтено. А като свършихме, опрях й ножа на гърлото. После я приковах с белезници на леглото в другата стая. — Той се изкиска, отвори очи и блажено ги завъртя. — Стените бяха облицовани с корк. Упоих я. Заснех я, докато беше замаяна — всичко изглеждаше съвсем доброволно. Между другото, така се прости с девствеността твоята Шийла. На видео. С твоя покорен слуга. Чудничко, прав ли съм?
Яростта избухна отново, напираше да избие навън, изгаряше ме. Не знаех още колко ще издържа, преди да му извия врата. Но той иска точно това, напомних си аз.
— Докъде бях стигнал? А, да. Приковах я и около седмица й слагах инжекции. Първокачествена стока. От скъпата. Ама аз не се стискам. Това са производствени разходи. Всеки занаят си има период на обучение, нали така? Накрая я зарибих, а от мен да го знаеш, хванеш ли се веднъж, пускане няма. Когато я пуснах, беше готова да ми лиже подметките за една доза, нали ме разбираш?
Той помълча, сякаш чакаше овации. Имах чувството, че нещо ме разкъсва отвътре.
— И след това я пусна на улицата, така ли? — попита Квадрата с безизразен глас.
— Аха. Ама първо я научих на туй-онуй. Как да изцеди клиента по-бързо. Как да обслужва по двама наведнъж. За всичко това аз й бях учителят.
Повдигаше ми се.
— Продължавай — каза Квадрата.
— Не — възрази Кастман. — Не и преди…
— Тогава много ти здраве.
— Таня.
— Какво Таня?
Кастман облиза устни.
— Може ли да ми дадеш малко вода?
— Не. Какво Таня?
— Тая кучка ме държи тук, мой човек. Не е редно. Да, накълцах я. Ама си имах причина. Искаше да напусне, да се омъжи за онзи провинциален мухльо. Въобразяваше си, че е влюбена. Я стига, туй да не ти е някакъв сериал, бе! И искаше да отмъкне с нея няколко от най-добрите момичета. Можели да живеят с нея и мухльото, да откажат дрогата и прочее тъпотии. Такова нещо не се търпи.
— И ти й даде урок — каза Квадрата.
— Че как иначе. Това е положението.
— Наряза й лицето с отварачка за консерви.