— Не само лицето, щото инак онзи можеше да й мята чувал на главата, нали ме разбираш? Но в общи линии схващаш. Урокът беше и за другите мацки. Ама виждаш ли — и тук е най-смешното — онзи мухльо не знаеше какво съм направил. Идва от голямата си провинциална къща да спасява Таня, представяш ли си? И носи пищов двайсет и втори калибър, тъпакът. Изсмях му се в лицето. А той взе, че ме гръмна. Тоя скапан счетоводител. Гръмна ме под мишницата с пищов двайсет и втори калибър — и бам, куршумът остана в гръбнака. Виждаш на какво ме направи. Представяш ли си? И после — ама че майтап — след като ме гръмна, мистър Провинция видя какво съм направил на Таня. И знаеш ли какво стори влюбеното говедо?
Той зачака. Предположихме, че въпросът е реторичен и не казахме нищо.
— Уплаши се и я заряза. Схващаш ли? Видя как съм я издокарал и си плю на петите. Големият любовник. Не искаше да има нищо общо с нея. И повече не се видяха.
Кастман пак се разсмя. Аз се мъчех да стоя неподвижно и да дишам.
— И тъй, ето ме в болницата напълно вдървен — продължи той. — На Таня нищо й няма. Изписва ме. Докарва ме тук. И сега се грижи за мен. Разбираш ли какво ти говоря? Не ми дава да умра. Ако откажа да ям, натъпква ми маркуч в гърлото. Слушай, казах ти каквото искаше да знаеш. Но и ти трябва да направиш нещо за мен.
— Какво? — попита Квадрата.
— Убий ме.
— Няма да стане.
— Тогава кажи на полицията. Нека ме арестуват. Всичко ще си призная.
— Какво стана с Шийла Роджърс? — попита Квадрата.
— Първо обещай.
Квадрата ме погледна.
— Писна ми. Да си тръгваме.
— Добре, добре, ще ти кажа. Само… само не забравяй какво те помолих, бива ли?
Той прехвърли поглед от Квадрата към мен и пак към Квадрата. Лицето на Квадрата беше съвършено безизразно. За своето нямах представа.
— Не знам къде е Шийла сега. По дяволите, така и не разбрах какво точно стана.
— Колко време е работила за теб?
— Две години. Може би три.
— И как се измъкна?
— Ъ?
— Не ми приличаш на човек, дето пуска служителите сами да си ходят — обясни Квадрата. — Затова питам какво стана с нея.
— Тя работеше по улиците, нали така? Взе да си намира редовни клиенти. И нейде по пътя се свърза с по-големи играчи. Стават такива работи. Рядко, но стават.
— Какво разбираш под „по-големи играчи“?
— Търговци. На едро, предполагам. Мисля, че й възложиха да пренася. И което е по-лошо, усетих, че се опитва да зареже дрогата. Ясна работа, наканих се да я притисна, ама тя имаше приятели от тежката категория.
— Например?
— Чувал ли си за Лени Мислър?
Квадрата трепна.
— Адвокатът?
— Адвокатът на мафията — поправи го Кастман. — По едно време я пипнаха с пратка. Той я измъкна.
Квадрата се навъси.
— Лени Мислър да си цапа ръцете с обикновен уличен куриер?
— Й аз си рекох същото. Като излезе, почнах да душа около нея, нали ме разбираш? Да видя какви ги върши. Ама тогава ме посетиха двама биячи от висшата класа. Рекоха да си трая. Аз не съм глупак. Стока колкото щеш.
— Какво стана после?
— Повече не я видях. Само чух подир време, че влязла в колеж. Представяш ли си?
— Знаеш ли в кой колеж?
— Не. Дори не знам дали е вярно. Може да е било слух.
— Нещо друго?
— Нищо.
— Някакви други слухове?
Кастман завъртя очи и аз усетих, че е отчаян. Искаше да ни задържи. Но нямаше какво повече да ни каже. Погледнах Квадрата. Той кимна и се завъртя. Последвах го.
— Чакай!
Ние тръгнахме към вратата.
— Моля те, мой човек. Умолявам те! Всичко си казах, нали така? Помогнах ти. Не можеш просто да ме зарежеш така.
Представих си безкрайните му дни и нощи в тази стая. Не усетих и капчица жал.
— Шибани копелета! — изрева той. — Хей, ти. Любовнико! Ти ядеш от огризките ми, чуваш ли? Едно да запомниш от мен: каквото и да ти прави, както и да те кефи, аз съм я учил. Чу ли ме? Чу ли какво ти казах?
Лицето ми пламна, но не се обърнах. Квадрата отвори вратата.
— Мамка му! — Гласът на Кастман стана по-тих. — От това няма отърване, ще знаеш.
Забавих крачка.
— Може сега да изглежда чистичка. Но от там, дето е била, връщане няма. Разбираш ли какво ти говоря?
Опитах се да отблъсна думите му. Но те се врязаха в черепа ми като снаряд и заподскачаха вътре. Излязох и затворих вратата. Отново в сумрака. Таня ни пресрещна на път към изхода.