Выбрать главу

— Тук става всичко — обяви той.

Не видях кой знае какво. Имаше компютър, принтер и дигитална камера. Нищо повече. Погледнах Ейб, после Квадрата.

— Ще бъде ли някой така добър да ми обясни?

— Нашият бизнес е простичък — каза Ейб. — Не пазим архиви. Ако полицаите рекат да вземат този компютър — добре, тяхна воля. Нищо няма да разберат. Всички архиви са тук. — Той се почука с пръст по челото. — И много от тия данни се губят всеки ден, прав ли съм, Квадрат?

Квадрата му се усмихна.

Ейб усети объркването ми.

— Още ли не схващаш?

— Още.

— Фалшиви документи — обясни Ейб.

— О!

— И не говоря за онези, дето разни дечурлига ги вадят в баровете, за да им дадат алкохол.

— Да, разбирам.

Ейб сниши глас.

— Знаеш ли нещо за тази работа?

— Не много.

— Говоря ти за документи, с които хората могат да изчезнат. Да избягат. Да започнат от нулата. Загазил ли си? Хоп — правя те невидим. Като вълшебник, нали? Ако искаш да избягаш, наистина да избягаш, не отиваш в някое туристическо бюро. Идваш при мен.

— Ясно — казах аз. — И има ли голямо търсене… — поколебах се за думата — … на тези услуги?

— Би се изненадал, ако узнаеш. О, обикновено работата не е много вълнуваща. Най-често идват хора, освободени предсрочно. Или пуснати под гаранция. Или такива, дето ги търсят властите. Помагаме и на нелегалните имигранти. Хората искат да останат в страната и ние ги правим граждани. — Старецът се усмихна. — А от време на време имаме и по-приятни посетители.

— Като Шийла — казах аз.

— Точно така. Искаш ли да чуеш как става? — Без да изчака отговор, Ейб продължи: — Не е както го показват по телевизията. Там винаги всичко става ужасно сложно, прав ли съм? Търсят умряло дете и изискват по пощата свидетелството за раждане или нещо подобно. Правят цял куп сложни фалшификации.

— Не се ли прави така?

— Не се прави така. — Ейб седна пред компютъра и затрака по клавиатурата. — Първо, прекалено е бавно. Второ, с днешните компютърни мрежи и прочее глупости мъртвите хора много бързо стават наистина мъртви. Вече не са живи. Умреш ли, умира и номерът на социалната ти осигуровка. Иначе бих могъл да използвам номерата на умрелите старци, нали така? А и на по-млади хора. Разбираш ли?

— Мисля, че да — казах аз. — В такъв случай как създавате фалшиви самоличности?

— А, не ги създавам — отвърна Ейб с широка усмивка. — Използвам истински.

— Не разбирам.

Ейб се навъси към Квадрата.

— Нали каза, че е работил по улиците.

— Беше доста отдавна — обясни Квадрата.

Ейб Голдбърг пак се обърна към мен.

— Добре, слушай сега. Нали видя онзи човек горе. Дето влезе след вас.

— Да.

— Изглежда безработен, нали? Сигурно е и бездомен.

— Не съм сигурен.

— Недей да се формализираш. Приличаше на скитник, нали?

— Така ми се струва.

— Но той е личност, разбираш ли? Има си име. Има майка. Роден е в тази странал — Ейб се усмихна и размаха театрално ръце. — И има номер на социалната осигуровка. Може дори да има шофьорска книжка, макар и с изтекъл срок. Все едно. Докато има номер, той съществува. Притежава самоличност. Схващаш ли?

— Схващам.

— Да речем, че му трябват малко пари. Не питам за какво. Но му трябват. Пари, а не самоличност. Той е на улицата, тъй че каква полза от нея? Не е като да има кредит в банката или недвижим имот. Тогава пускаме името му в този малък компютър. — Той потупа монитора. — Проверяваме дали няма висящи дела. Ако няма — а най-често е така — купуваме документите му. Да речем, че човекът се казва Джон Смит. И да речем, че ти, Уил, искаш да се настаняваш в хотели или да вършиш някакви други работи под чуждо име.

Разбрах накъде бие.

— Вие ми продавате номера на социалната осигуровка и аз ставам Джон Смит.

Ейб щракна с пръсти.

— Бинго.

— Ами ако не си приличаме?

— Номерът на социалната осигуровка не е свързан с никакви данни за външния вид. След като го получиш, можеш да изискваш от всяка държавна служба каквито документи ти трябват. Ако много бързаш, мога и тук да ти издам шофьорска книжка от Охайо. Само че няма да издържи на сериозна проверка. Самоличността обаче ще издържи.

— А ако Джон Смит бъде арестуван и трябва да се легитимира?

— Няма пречка. Ако искат, и пет души могат да ползват номера едновременно. Кой ще разбере? Просто, нали?