Достойно се борих, но накрая сънят успя да ме вкара в ъгъла. Проснах се на леглото и потънах като в бездънна яма, когато внезапно усетих как нещо ме дръпва за ръката и чух щракване. Все още в полусън, аз се опитах да сваля ръка, но тя не помръдна.
Нещо метално се впи в китката ми.
Докато успея да отворя очи, някой се хвърли върху мен. Ударът изтласка въздуха от дробовете ми. Задъхах се. Онзи ме яхна през гърдите и опря колене в раменете ми. Преди да събера сили за някаква съпротива, нападателят дръпна другата ръка над главата ми. Този път не чух щракане, но усетих по кожата си студен метал.
Двете ми ръце бяха приковани за рамката на леглото.
Кръвта ми се вледени. За момент просто изключих, както винаги по време на физически сблъсък. Отворих уста да изкрещя, или поне да кажа нещо. Нападателят ме сграбчи за тила и дръпна главата ми напред. Без колебание откъсна парче широка лепенка и закри устата ми. После за по-сигурно взе ново парче и ме омота през устата и тила десет-петнайсет пъти, сякаш опаковаше чуплива пратка.
Вече не можех да издам нито звук. Едва дишах — налагаше се да засмуквам въздух през счупения си нос. Болеше ужасно. Раменете ми мъчително се разтягаха между белезниците и тежестта на противника. Мятах се, но това не помогна. Опитах се да го отхвърля. Никакъв резултат. Исках да го попитам защо е дошъл, какво ще прави сега, след като съм безпомощен.
И тогава си спомних, че Кати е сама в другата стая.
В спалнята царуваше мрак. Виждах нападателя само като неясна сянка. Беше с някаква тъмна маска, но не можех да различа дали по нея е изрисувано нещо. Ставаше почти невъзможно да дишам. Изсумтях от болка.
Неизвестният приключи с лепенката. Поколеба се само секунда и скочи на пода. Сетне с безпомощен ужас видях, как тръгва към вратата, отваря я, прекрачва в хола, където спеше Кати, и затваря вратата зад себе си.
Очите ми изхвръкваха от орбитите. Опитах се да извикам, но лепенката заглушаваше всеки звук. Почнах да се мятам като обезумял. Подскачах и ритах. Никаква полза.
Тогава спрях и се ослушах. За момент не чух нищо. Пълна тишина.
После Кати изпищя.
О, Боже. Отново почнах да се мятам. Писъкът беше кратък, прекъснат по средата, сякаш някой бе изключил звука. Паниката ми се разгоря с пълна сила. Дива, отчаяна паника. Яростно задърпах белезниците. Извих глава напред, после назад. Нищо.
Кати пак изпищя.
Този път звукът бе по-слаб — стон на ранено животно. Нямаше начин съседите да го чуят, а и да чуеха, нямаше да реагират. Не и в Ню Йорк. Не и посред нощ. А дори и да реагираха — дори ако някой позвънеше на полицията или се втурнеше на помощ — щеше да е твърде късно.
Тогава обезумях.
Разсъдъкът ми сякаш се разцепи на две. Полудях. Мятах се като в гърч. Носът ме болеше непоносимо. Нагълтах някакви влакна от лепенката. Продължих да се боря.
Но не постигах нищо.
О, боже. Добре, успокой се. Бъди хладнокръвен. Опитай се да размислиш.
Завъртях глава към дясната китка. Белезниците не бяха чак толкова стегнати. Леко поддаваха. Добре, ако се опитах малко по-бавно, може би щях да измъкна ръка от гривната. Точно така. Успокой се. Опитай се да свиеш китката, да я провреш.
Опитах се. С цялата си воля заповядах на китката да стане по-тънка. Притиснах основата на палеца към малкия пръст. После задърпах, отначало бавно, след това все по-силно. Не стана. Кожата се набра около металната гривна и започна да се разкъсва. Това не ме спря. Продължих да дърпам.
Нищо не излезе.
Съседната стая бе притихнала.
Напрегнах уши да доловя звук. Какъвто и да било. Нищо. Опитах се да извия тяло, да скоча от леглото с такава сила, че… знам ли, може би да повдигна и него. Само три-четири сантиметра, току-виж се строшило от падането. Пак подскочих. Леглото се плъзна няколко сантиметра напред. Но това не ми помагаше.
Продължавах да бъда в капан.
Чух как Кати изпищя още веднъж. После извика с уплашен, панически глас:
— Джон…
И гласът й отново секна.
Джон, помислих си аз. Тя каза „Джон“.
Аселта?
Призрака…
О, не, боже, моля те, не. Чух нещо приглушено. Гласове. Може би стон. Като през възглавница. Сърцето ми бясно подскачаше в гръдния кош. Страхът ме притискаше отвсякъде. Размятах глава, търсейки нещо, каквото и да е.