Макгуейн хвърли поглед към Призрака. Онзи се усмихна и Макгуейн усети как отново го побиват студени тръпки. За пореден път се запита дали беше разумно да въвлича Аселта в тази история. В крайна сметка бе решил, че няма опасност. Призрака също имаше интерес от успешния край.
А освен това много го биваше.
Без да откъсва очи от зловещата му усмивка, Макгуейн нареди:
— Моля, поканете само мистър Форд. Имайте грижата мистър Кромуел да се настани удобно в чакалнята.
— Да, мистър Макгуейн.
Макгуейн дълго се бе колебал как да постъпи. Не обичаше насилието, но и не го пренебрегваше. То не бе нищо друго, освен средство за постигане на дадена цел. Призрака имаше право за атеистите в смъртното отделение. Истината е, че всички сме животни, дори организми, само малко по-сложни от безмозъчната амеба. Умреш ли, с теб е свършено. Чиста грандомания е да смяташ, че ние, хората, стоим над смъртта, че за разлика от всички други създания притежаваме способността да я надживеем. Да, в живота сме по-специални, в живота властваме, защото сме най-силни и най-безмилостни. Но да вярваш, че в смъртта сме нещо по-особено пред очите на Господа, че можем да си спечелим благоразположението Му с подмазвачески трикове — е, може и да прозвучи малко комунистически, но точно такова мислене използват богатите, за да държат бедните в подчинение.
Призрака прекрачи към вратата.
Дойде ли сгоден случай — използваш го. Макгуейн често бе тръгвал по криви пътечки, смятани от някои други за забранени. Твърдеше се например, че не бива да убиваш федерални агенти, прокурори или ченгета. Макгуейн бе нарушавал и трите забрани. Не бива, казваха други, да атакуваш влиятелни хора, които могат да привлекат внимание и да ти създадат неприятности.
Макгуейн не се връзваше на подобни глупости.
Когато Джошуа Форд отвори вратата, Призрака вдигна желязната палка. Тя бе дълга приблизително колкото бейзболна бухалка и снабдена с пружина, която й придаваше допълнителна сила. Можеше с лекота да строши човешки череп като яйце.
Джошуа Форд влезе с бавната, тежка походка на богат човек. Усмихна се на домакина.
— Мистър Макгуейн.
Макгуейн се усмихна на свой ред.
— Мистър Форд.
Усещайки нечие присъствие вдясно от себе си, Форд се завъртя към Призрака, протегнал ръка за поздрав. Но Призрака имаше съвсем друга идея. Той замахна и жестоко стовари металната палка върху пищяла му. Форд изкрещя и рухна на пода като марионетка с прерязани конци. Призрака го удари отново, този път по дясното рамо. Форд усети как ръката му се вцепени. След миг палката се вряза в гръдния кош. Отекна пукот. Форд опита да се свие на топка.
— Къде е той? — попита Макгуейн от другия край на стаята.
Джошуа Форд преглътна мъчително и изпъшка:
— Кой?
Голяма грешка. Призрака безпогрешно улучи глезена на жертвата. Форд нададе вой. Макгуейн се озърна към монитора. Кромуел седеше удобно в чакалнята. Не чуваше нищо. И никой друг нямаше да чуе.
Призрака отново удари адвоката точно по същото място на глезена. Раздаде се хрущене като от бирена кутия, попаднала под автомобилна гума. Форд вдигна ръка, умолявайки за милост.
От дългогодишен опит Макгуейн знаеше, че е най-добре да биеш, преди да питаш. Когато застанат пред заплахата от болка, повечето хора опитват да се измъкнат с приказки. Особено пък онези, които са свикнали да разчитат на устата си. Те търсят удобни мнения, полуистини, правдоподобни лъжи. Смятат, че щом са разумни, значи и противникът е такъв. Думите могат да предотвратят опасността.
Трябва да им отнемеш тази илюзия.
Болката и страхът при едно внезапно физическо нападение са унищожителни за психиката. Човешкият разсъдък — или интелигентност, или еволюирало мислене, наречете го както щете — помръква и се сгромолясва. Остава неандерталецът, примитивното истинско „аз“, което знае само едно — че иска да избяга от болката.
Призрака погледна Макгуейн. Макгуейн кимна. Призрака отстъпи назад и му направи място да се приближи.
— Той е допуснал голяма грешка — обясни Макгуейн.
— Спрял във Вегас. Там посетил лекар. Проверихме околните улични телефони за извънградски разговори, проведени около един час преди и един час след това посещение. Имаше само едно интересно обаждане. До вас, мистър Форд. Той се е свързал с вас. За всеки случай пратих човек да наблюдава вашата кантора. Вчера ви посетиха федерални агенти. Както виждате, всичко се връзва. Кен непременно е имал адвокат. Той би желал адвокатът да е опитен, независим и без каквато и да било връзка с мен. Вие сте точно такъв.