— Някак са разбрали къде се укрива брат ти. Не знаем как точно, може би Призрака е проследил Джули на връщане от колежа. Така или иначе, той догонва брат ти в дома на семейство Милър. Според нашата теория се е опитал да убие и двамата. Казваш, че си видял някого през онази нощ. Вярваме ти. Вярваме също така, че това е бил Аселта. Открихме в мазето негови отпечатъци. Кен е пострадал в схватката — това обяснява кръвта — но е успял някак да се измъкне. Призрака останал с трупа на Джули Милър. И как е постъпил? Много ясно — нагласил нещата така, че убийството да изглежда дело на Кен. Има ли по-добър начин да го очерни и дори да го прогони от страната?
Той млъкна и захапа още една курабийка. Не ме гледаше. Знаех, че може да лъже, но думите му звучаха искрено. Опитах да се успокоя, да осмисля чутото. Гледах Пистильо. Той се взираше в курабийката. Сега бе мой ред да удържам яростта си.
— Значи през цялото това време… — Помълчах, преглътнах и започнах отново. — Значи през цялото това време сте знаели, че Кен не е убил Джули.
— Не, не през цялото.
— Но ти току-що каза…
— Теория, Уил. Беше само теория. Със същия успех можеше да се окаже, че той е убиецът.
— Ти не вярваш в това.
— Не ми казвай в какво вярвам.
— Какъв мотив би имал Кен, за да убие Джули?
— Не се заблуждавай, брат ти беше лошо момче.
— Това не е мотив. — Аз поклатих глава. — Защо? Ако сте знаели, че Кен не я е убил, защо непрекъснато твърдяхте обратното?
Той не отговори. И може би нямаше смисъл. Отговорът изведнъж стана очевиден. Озърнах се към снимките по хладилника. Те обясняваха много.
— Защото си искал да хванеш Кен на всяка цена — отговорих си сам. — Само Кен е можел да ти даде главата на Макгуейн. Ако се криеше като свидетел, светът нямаше да прояви интерес. Нямаше да се вдигне шум из вестниците. Нямаше да има голямо преследване. Но ако Кен е убил млада жена в собствения й дом, медиите ще проявят огромен интерес — накъде са тръгнали предградията и тъй нататък… А с такива заглавия ще му е много по-трудно да се укрива.
Той продължаваше да оглежда ръцете си.
— Прав съм, нали?
Пистильо бавно вдигна очи към мен.
— Брат ти сключи сделка с нас — изрече студено той. — Когато избяга, наруши тази сделка.
— И това ви даде право да лъжете?
— Даде ни право да го издирваме с всички необходими средства.
Треперех от гняв.
— А близките му да вървят по дяволите, така ли?
— Не обвинявай мен за това.
— Знаеш ли какво ни причинихте?
— Искаш ли да ти кажа нещо, Уил? Не ми пука. Мислиш, че вие сте страдали? Виж очите на сестра ми. Виж синовете й.
— Това не оправдава…
Пистильо стовари длан върху масата.
— Не ми разправяй за правда. Сестра ми беше невинна жертва.
— Майка ми също.
— Не! — Той удари с юмрук по масата и ме посочи с пръст. — Между двете има голяма разлика, затова дай да си говорим открито. Вик беше убит полицай. Нямаше избор. Не можеше да предотврати страданията на близките си. А брат ти избра бягството. Решението бе негово. Ако това е донесло беди на семейството ти, обвинявай него.
— Но ти го накара да избяга — възразих аз. — Някой се е опитал да го убие… а отгоре на всичко ти му внуши, че го издирвате за убийство. Искал си да му извиеш ръката. И си го забил още по-дълбоко в калта.
— Вината си беше негова, не моя.
— Пожертвал си моето семейство, за да отмъстиш за своето.
В този момент Пистильо не издържа и запокити чашата през масата. Студеният чай ме оплиска. Чашата падна на пода и се строши. Той скочи на крака и ме изгледа отвисоко.
— Да не си посмял да сравняваш съдбата на семейството си със страданията на сестра ми. Да не си посмял!
Спокойно го погледнах в очите. Нямаше смисъл да споря — а и все още не знаех дали казва цялата истина, или я изопачава за някакви свои цели. Така или иначе, исках да науча повече. Сблъсъкът с него нямаше да ми донесе нищо. Историята криеше още много тайни. Той не беше приключил. Тепърва предстоеше да отговори на редица въпроси.
Вратата се отвори. Клаудия Фишър подаде глава да види какво е станало. Пистильо вдигна ръка в знак, че всичко е наред. После отново седна. Фишър изчака още миг и ни остави сами.
Пистильо продължаваше да се задъхва.
— И какво стана после? — попитах аз.