Докато Джоз мислеше, Карколо се занимаваше с ножнищата си.
— Твоят план е изобретателен, поне на пръв поглед — каза накрая Джоз. — И каква информация очакваш от тях? Накратко, каква е твоята главна цел?
Карколо се приближи до Джоз, тикна показалеца си в гърдите му и заговори:
— Ние нищо не знаем за другите светове. Като заключени сме на тази жалка планета от камък и вятър, а живота си тече ли тече. Ти предполагаш, че Базовите правят струпване. Но да предположим, че грешиш? Че се е върнал Старият Закон? Помисли за богатите градове, за веселите курорти, дворци и острови на насладата! Погледни нощното небе и си представи щедрите дарове, които могат да бъдат наши! Ти ще запиташ, как да осъществим това желание? Този процес може да е така лек, че затова Свещените не искат да го разкрият.
— Ти твърдиш, че…
— Съобщение с човешките светове! Избавление от самотата на този тесен свят на края на вселената!
Джоз кимна със съмнение.
— Предложението е интересно, но живота свидетелствува нещо друго: че хората са унищожени. Повече не съществува Човешка Империя.
Карколо скръсти ръце и показа порядъчна търпимост.
— Възможно е да си прав. Но защо да не разпитаме Свещените? Предлагам конкретно следното: Първо, сключваме съглашение, за което споменах. Второ, поискваме среща с Деми — Главният Свещен. Задаваме му нашите въпроси. Ако ни отговори ясно, всичко е наред. Ако избяга от отговора, действуваме по съглашението. За Свещените няма да има храна, докато не ни отговорят откровено.
— Съществуват и други долини и клисури — замислено поизнесе Джоз.
Карколо направи рязък жест.
— Ние можем да прекъснем търговията с убеждение или със силата на драконите ни!
— Същността на идеята ти ми е ясна, но се страхувам, че няма да е така лесно.
— Защо?
— Първо на първо, Керолайн ярко свети на небето. Това ни е належащата грижа. Ако звездата премине и Базовите не ни нападнат, тогава ще дойде време и за предложението ти. На второ място, и това май е по-важното — не съм сигурен, че с глад ще заставим Свещените да ни се подчинят. Въобще смятам го за малко вероятно. Дори нещо повече — за невъзможно.
Карколо премига няколко пъти.
— И защо всъщност?
— Ходят голи и в дъжд и пек, в бури и снегове. Нима мислиш, че ще се изплашат от глада? При това могат да събират лишеи. Как ще им забраним това? Ти искаш да приложим насилие. Аз — не искам. Приказките за Свещените може и да са приказки, просто едно суеверие, но могат да се окажат само опростяване.
Карколо въздъхна с отвращение:
— Джоз Бенбек, макар и да те считам достоен човек, ти си пълен с недостатъци.
— Това не са недостатъци, това е път, по който може да предотвратим унищожението си.
— Добре, ти имаш ли някакви предложения?
— Ако Керолайн мине и ние не запълним трюмовете на кораба на Базовите, тогава ще помислим за тайните на Свещените. През това време ти препоръчвам най-настойчиво да подготвиш Щастливата Долина за ново нападение. Ти си изтощен от новите си обори и бараки. Остави ги, копай тунели и стрити излази.
Карколо погледна Долината Бенбек.
— Не обичам отбраната. Предпочитам да нападам.
— Ти със своите дракони ще нападнеш ли лъчевите оръжия?
Карколо недоволно погледна Джоз.
— Всъщност, мога ли да смятам, че си ни съюзник в осъществяването на плана ми?
— В основното — да. Но не искам да се обединявам спрямо Свещените. Принудата с глад и сила може да се окаже не само напразна, но и опасна.
Сега Карколо не успя да сдържи неприязънта си към Джоз и устните му се изкривиха, а ръцете се свиха в юмруци.
— Опасност, а! Ха! Каква опасност от шепа пацифисти?
— Ние не знаем, що за пацифисти са те. Ние не знаем дори що за хора са те.
Карколо стана отново крайно сърдечен.
— Може би ти да си прав… Така че, съюзници ли сме?
— В определена степен.
— Добре, предлагам, в случай на нападение, да действуваме заедно, в съотвенствие с обща стратегия.
— Това може да се окаже ефективно — кимна Джоз.
— Нека координираме действията си. Да допуснем, че Базовите нападнат Долината Бенбек. Предлагам народа ти да се спаси в Щастливата Долина, а моята армия да се присъедини към твоята, като прикрива отстъплението. По същият начин, ако нападнат Щастливата Долина, моя народ ще намери убежище в Долината Бенбек.
— Ти за идиот ли ме смяташ? — разсмя се Джоз. — Връщай се в долината си, захвърли манията за величие и гради защитни укрепления. Бързай! Керолайн вече е близо!