— Разбирам. Ти искаш да кажеш, че има няколко причини на единен мотив, който заставя мозъка ти да заповядва на мускулите ти да те доведат тука?
— Възможно е.
Тънките устни на Джоз се изтеглиха в триумфална усмивка.
— Можеш ли да опишеш съставните части на този единен мотив?
— Да.
— Направи го.
Това беше заповед, която за Свещените бе недостъпна. Всяка форма на насилие, известна на Джоз — огън, меч, жажда, травма, — бяха неубедителни за Свещените и те ги пренебрегваха като нещо несъществуващо. Вътрешният им свят беше единственото реално за тях. Всякакви действия на хората биха ги оставили абсолютно пасивни и безстрастни. Като разбираше това, Джоз промени своята заповед:
— Можеш ли да помислиш за съставните части на мотива, който те подбуди да дойдеш тук?
— Да.
— Какви са тези елементи?
— Желанието да видя.
— И още?
— Желанието да се поупражнявам в ходене.
— Разбирам те. Но не желаеш ли да се отклониш от прямите отговори на въпросите ми?
— Аз отговарям на тези въпроси, които ми задаваш. Нашата вяра се заключава в това, да даваме истински отговори на тези, които търсят знание. Тук не може да има никакви отклонения.
— Ти казваш така. Но не ми даде удовлетворителен отговор на това, което ме интересуваше.
Отговорът на Свещения беше едно неестествено разширение на зениците му.
— Добре — каза Джоз. — Можеш ли да помислиш за другите съставящи на този сложен мотив, за който говорим?
— Да.
— какви са те?
— Интересувам се от древните неща и дойдох в кабинета ти, да се възхищавам от остатъците на миналите времена.
— Така ли? — повдигна вежди Джоз. — Щастлив съм, че притежавам такива удивителни съкровища. Та, кое от моите древности те е заинтересувало най-много?
— Книгите, картите и кълбото със Света-свод в него.
— Светът-свод ли? Едем?
— Това е едно от имената му.
Джоз прехапа усни.
— Значи си идвал в кабинета ми да гледаш древностите. Добре, а какви са другите съставящи на мотива ти?
Свещеният се заколеба.
— Предложено ми бе да дойда тук.
— От кой?
— Деми.
— Защо ти е предложил това?
— Не съм сигурен.
— Досещаш ли се?
— Да.
— Каква е догадката ти?
Свещеният направи слаб жест с ръка.
— Деми иска да стане Върховен Човек и желае да разбере основните принципи на вашето съществуване. Или Деми иска да измени условията на търговията. Възможно е, да е очарован от моите описания на твоите древности, или го интересува оптиката ти, или…
— Достатъчно. Какви от тези предположения, както и от онези, които не каза, считаш най-вероятни?
— Нито едно.
Джоз отново вдигна с удивление вежди.
— Как да разбирам това?
— Понеже може да бъдат изказани всякакво количество предположения, то истината става вероятностна, а самата концепция — лишена от значение.
Джоз се намръщи уморено.
— От предположенията, които в дадения момент са ти дошли в главата, кое смяташ за най-вероятно?
— Мисля, че за Деми е желателно, да идвам и да стоя тук.
— Какво ще получиш за стоенето си?
— Нищо.
— Тогава Деми не те е изпратил тук само да стоиш.
Свещеният премълча.
Тогава Джоз зададе точно формулиран въпрос:
— Как ти смяташ, какво би искал Деми, като те изпраща тук?
— Той би искал аз да разбера, как мислят Горните Хора.
— И ти разбра ли, идвайки тук, как мисля аз?
— Узнах много.
— Как това ще ви помогне?
— Не знам.
— Колко пъти си идвал в кабинета ми?
— Седем пъти.
— Защо сте избрали за това мене?
— Синода одобри моя танд. Аз мога… да бъда следващия Деми.
Джоз през рамото си нареди на Фейд:
— Свари чай — после се обърна към Свещения. — Какво е това танд?
Свещеният въздъхна дълбоко.
— Танд е изражението на моята душа.
— Как изглежда?
Изразът на лицето на Свещения стана непостижимо.
— Това не може да се опише.
— Аз имам ли го?
— Не.
Джоз вдигна рамена.
— Значи ти можеш да четеш мислите ми, а?
Отвърна му мълчание.
— Ти можеш ли да четеш мислите ми?
— Не особено добре.
— Защо ти е да знаеш мислите ми?
— Ние живеем в един свят. И понеже не ни е позволено да действуваме, то ние трябва да знаем.
Джоз се усмихна скептически.
— Какво ще ти помогне знанието, ако не можеш да го приложиш?
— Ходът на събитията е подчинен на Разума. Така че, когато наливаш вода в един съд, тя заема неговата форма.
— Ха! — внезапно се раздразни Джоз. — Вашата доктрина предполага невмешателство в нашите работи, но въпреки това вие позволявате на „Разума“ да създава условия, които да влияят на събитията. Това вярно ли е?