Но той не пипна кошарата. Ако победи, драконите ще станат част от плячката, а ако загуби, то от децата на Дяволите няма защо да се страхува, те няма да му причинят някаква вреда.
Старците и момчето стояха на покрива на глинената къща и гледаха минаващите войски: мъже в черни мундири и дракони — подскачащи, дърпащи се, поклащащи се, в съответствие с природата си. Сред проблясващите драконови люспи се мярваха мътните краски на Мегерите, тъмнозелените цветове на Джагерите и Убийците, отровното сияние на Сините ужаси.
Карколо вървеше с десния фланг, а Баста Хейвън — в тила. Сега Карколо се придвижваше по-бързо, гонен от безпокойството си, че Джоз може да вдигне своите Дяволи и Джагери и да го нападне по фланга. Но войската стигна безпрепятствено Хребета Бенбек. Карколо свали от главата си шапката, хвърли я нагоре и тършествено се развика:
— Джоз Бенбек е лентяй! Нека се опита да се пъхне тук! — и огледа Долината Бенбек с погледа на завоевател.
Баста Хейвън, изглежда, не споделяше тържеството на началника си и с тревога оглеждаше обкръжаващите ги планини.
Карколо го изгледа с периферното си зрение и викна:
— Ей, какво ти става?
— Може и да ми става, може и да не ми става — отвърна Хейвън. — Изглежда Джоз Бенбек, както и преди, ни е хванал в клопката — продължи той със студения си тон, който така дразнеше Карколо.
— Защо приказваш така?
— Сам прецени. Защо ни допусна до тук, без никаква съпротива?
— Глупости! — измърмори Карколо. — Лентяят се упива от последната си победа.
Той потърка брадата си и тревожно погледна надолу към Долината Бенбек. Оттук изглеждаше поразително спокойна. По полетата и в бараките цареше странна неподвижност. Хлад се промъкна към сърцето на Карколо и той завика:
— Погледни в конюшните, там ли са драконите на Бенбек?
Хейвън огледа долината, а после се обърна към Карколо.
— В кошарите има три Мегери, които преди малко са се излюпили. — Той се изправи, като загуби всякакъв интерес към долината и се захвана с хребетите на север и изток. — Сигурен съм, че Джоз Бенбек е тръгнал преди разсъмване, изкачил е хребета, пресякъл е Синьото Спускане…
— А как ще постъпи със Синята Клисура?
— Може да я заобиколи от север и да се промъкне през Сканс и върха Барч.
Карколо с удвоено внимание заразглежда Нортгард. Но какво е това? Движение, блясъци на брони?
— Отстъпление! — изрева Карколо. — Посока връх Барч!
Изплашената армия обърка реда си и хукна през Хребета Бенбек по разпръснатите скали към връх Барч.
Карколо трескаво съображаваше. Смяташе Убийците си за най-добрата част на войската си и много се гордееше с тях. Ако се допусне, че ги хвърли в бой, и макар стрелците на Бенбек бързо да ги унищожат, останалата войска ще успее да се скрие по склоновете на върха.
Но Убийците на Бенбек се отказаха от сбижаването и се изкачиха нагоре по склона на Барч. Карколо изпрати напред своите Мегери и Сини Ужаси. С гръмовен рев двете линии се срещнаха. Мегерите на Бенбек под ударите на Крачещите Убийци на Карколо побягнаха.
Останалата част от войската на Карколо, възбудена от вида на бягащия враг, не издържа, развърна се и се нахвърли на врага по склоновете на Барч.
Крачещите Убийци на Карколо догонваха Мегерите на Бенбек, хвърляха ги по гръб и разпорваха незащитените им розови кореми. Но в този миг Дългорогите убийци на Бенбек удариха по фланга Крачещите Убийци на Карколо, като ги пронизваха с копията си и окованите в стомана рогове. Но по някакъв начин те не видяха Сините ужаси на Карколо, които ги връхлетяха. С брадви и боздугани те просваха Убийците и при всеки успешен удар по отвратителен начин избухваха в буйно веселие. Синият Ужас стъпваше на жертвата си, хващаше я за рога и го изтръгваше, като разкъсваше кожата от главата до опашката. Така Джоз Бенбек загуби тредесет Мегери и около двадесет Убийци. Но въпреки това атаката му беше изгодна, тъй като задържаше неприятеля и му позволяваше да въведе в боя намиращите се при Хребет Нортгард рицари, Дяволи и Джагери, преди Карколо да може да се изкачи на Барч.
Армията на Карколо с кос строй отстъпваше по склона, като същевременно шестима души отидоха в кошарата, където децата на Дяволите трепереха от страх, като гледаха битката. Тези войници строшиха вратата, убиха двамата старци и погнаха децата на драконите към войската на Бенбек.
Дракончетата се подчиниха на инстинкта си и се мятаха на шията на първия срещнат възрастен дракон и така му пречеха да се движи. А инстинктът на възрастните дракони не им позволяваше да отблъснат децата със сила.