Тази хитрост — блестяща импровизация — внесе смут в редовете на войската наБенбек. Сега Карколо с всичките си сили удари в центъра. Двадесет Мегери се развърнаха като ветрило и нападнаха хората, Убийците — единственият род войска в който Карколо имаше преимущество — бяха насочени против Дяволите на противника, а в същото време собствените дяволи на Карколо, като размахваха тежките стоманени кълбета на опашките си, връхлетяха на Джагерите.
Започна общ бой. Линиите се смесиха. Хора и дракони се сблъсваха и разкъсваха на части. Във въздуха се носеха свистенето на куршумите, рева, ръмженето, виковете, стоновете, воят, воплите…
Смелата и неочаквана и за самия него тактика на Карколо доведе до резултати, които не съответствуваха на числеността на войските му. Неговите Дяволи дълбоко се врязаха в редиците на трепналите и почти безпомощни Джагери на Бенбек, като в същото време Убийците и Сините Ужаси на Карколо заставиха Дяволите на Бенбек бавно да отстъпват.
Самият Джоз Бенбек попадна под атаката на Мегерите и спаси живота си, като избяга под защитата на отряда си Сини Ужаси. Макар и разярен, но даде заповед за отстъпление и армията му започна да изкачва склоновете, като остави полето на битката осеяно с мъртви и гърчещи се тела.
Карколо захвърли всякаква сдържаност, изправи се на седлото и заповяда да вкарат в боя своите Джагери, които иначе пазеше като собствените си деца.
С рев и грохот те се хвърлиха в атака, захапваха с уста по малките дракони, късаха месата им и ги захвърляха настрани, докато по-големите — Мегерите, Сините Ужаси и Убийците викаха под ударите на острите им нокти.
Шест от рицарите на Бенбек се опитаха да задържат атаката, като стреляха с мескетите си право в дяволските муцуни, но бързо бяха повалени и изчезнаха от погледа.
Шумът на битката се спускаше по склона на Старброк.
Отделните схватки ставаха по-малко и преимуществото на войските на Карколо постепенно се разсейваше. Самият Карколо дълго се колебаеше. Той и армията му бяха като в огън, но отровата на неочаквания успех бе размътила разума му.
Нима тук, на склона на Старброк, те ще изгубят това, което бяха постигнали, и то само заради численото преимущество на войските на Бенбек? Предпазливостта подсказваше на Карколо необходимостта да опстъпи към Барч — и така да се удовлетвори с ограничената си победа. Силният отряд на Дяволите на Бенбек вече се готвеше да нападне малкото на брой Джагери. Приближи се Хейвън и настойчиво предложи да започнат отстъпление. Но Карколо продължаваше да изчаква, като се уповаваше на загубите нанесени на противника от шестте му Джагери.
Лицето на Баста Хейвън беше мрачно.
— Трябва незабавно да отстъпим! Когато се нахвърлят на фланговете ни, ще бъде късно! Ще ни унищожат!
Карколо го хвана за ръката.
— Виж! Там се събират техните Дяволи, там се разхожда Джоз. Щом ни нападнат, изпрати от всяка страна по шест Крачещи Убийци. Нека го убият!
Хейвън отвори уста да възрази, но погледна натам, където сочеше Карколо и като си замълча, отиде да изпълнява заповедта.
И ето, Дяволите на Бенбек бавно, но с увереност тръгнаха към Джагерите на Карколо. Джоз следеше придвижването им изправин на седлото си. Внезапно го нападнаха от две страни Крачещите Убийци. Четири рицари и шест корнета с тревожни викове го заобиколиха да го защитят. Чу се звънтене на удари на стомана в стомана и на стомана в плочките на драконите. Убийците се сражаваха с мечове и боздугани. Мускетите на рицарите на такова близко растояние станаха безполезни. Те отблъсваха нападението със саби и гинеха един след друг. Над Джоз надвисна изправен на задните си крака Убиец. Той с труд отби нанесения удар. Убиецът отново вдигна меч, но един куршум изстрелян от растояние педесет метра попадна в ухото му. Като обезумя от болка драконът изпусна оръжието си и се тръшна на Джоз, мятайки лапи и гърчейки се с тяло. В този миг атака подеха Сините Убийци на Бенбек и Убийците на Карколо се заоттегляха.
Ървис Карколо застена отчаяно. Само още миг и щеше да усети вкуса на победата. Джоз Бенбек, макар и окървавен и порядълно изпотъпкан, все пак спаси живота си.
На върха на хълма се появи конник — един невъоръжен младеж бясно пришпорваше Паяка си. Хейвън го посочи на Карколо:
— Вестоносец от долината.
Момчето яздеше надолу по склона към Карколо и викаше нещо, но гласът му потъваше в шума на битката. Най-после се приближи достатъчно.
— Базовите! Базовите!
На Карколо притълня пред очите.
— Къде?
— Кацна голям черен кораб, широк е колкото половината долина. Аз бях в полето и затова избягах.
— Говори, момко! — викна Карколо. — Какво правят?