Джоз се съгласи с предложената цена и се върна в Долината Бенбек с четири тежки кошници. Заповяда да прокарат нужните тунели, монтира лещите и откри, че може да разглежда всички ъгълчета на долината.
Сега, когато корабът на Базовите затъмни небето, Джоз седеше в кабинета си и следеше спускането му.
Порталната врата рязко се отвори и вътре влезе Фейд. Лицето и беше бледо, а очите и бляскаха. Когато заговори гласът и трепереше:
— Корабът носи смърт. Дошъл е да вземе нашите души.
Джоз я погледна за миг и отново се обърна към екрана. Корабът се виждаше отлично. Фейд се приближи, хвана го за ръка, обърна го към себе си и се вгледа в лицето му.
— Да избягаме в планините. Не им позволявай да ни хванат така бързо!
— Никой не те спира — равнодушно забеляза Джоз. — Бягай където ти видят очите.
Фейд, без да разбира нищо, го погледна, после се обърна към екрана. Огромният черен кораб се спускаше със зловеща спокойност, дисковете по краищата проблясваха като бисери. Момичето отново погледна Джоз и си облиза устните.
— Ти страхуваш ли се?
Джоз се усмихна
— Какво хубаво има в едно бягство? Следотърсачите им са по-бързи от Убийците и по-яростни от Мегерите. Усещат човек на километри растояние и ще ни измъкнат от всяко скривалище.
Фейдзатрепера от суеверен ужас и прошепна:
— Нека ме хванат само мъртва, не искам да съм жива в ръцете им…
Джоз неочаквано изруга.
— Виж само, къде кацат? На най-хубавото ни поле с вики!
— И какво от това?
— Какво ли? Нима трябва да престанем да се храним?
Фейд удивена и все така неразбираща го погледна отново в лицето. После бавно застана на колене и започна да изпълнява ритуалите на теургическия култ — постави ръцете си с дланите надолу от двете страни на тялото си, повдигна ги плавно докато не докосна с тях ушите си и едновременно изплези език. Отново и отново изпълняваше тези жестове и гледаше с безмислен поглед някъде в пространството.
Джоз не и обръщаше никакво внимание, докато Фейд, чието лице се бе превърнало във фантастична маска, не започна тихо да хрипти. Тогава се обърна и запрати в нея куртката си.
— Престани с тези глупости!
Фейд изстена и падна на пода. Устните на Джоз се изкривиха, обхвана го раздразнение, скочи и я изправи на крлака.
— Гледай, Базовите не са дяволи, не са ангели на смъртта, те са само бледи Мегери, изходната база за нашите дракони. Сега веднага прекрати това идиотство или ще заповядам на Вайф да те изнесе навън.
— Но защо нищо не правиш? Седиш и гледаш!
— Засега нищо не мога да направя.
Фейд въздъхна дълбоко, разтрепера се и тъпо се взря в екрана.
— Ще се сражаваме ли с тях?
— Разбира се.
— Как ще надвиеш тази чудовищна сила?
— Ние ще направим, каквото можем. Те още не са се срещали с нашите дракони.
Корабът се приземи в полето от пурпур и зеленина близо до входа в клисурата Клибърн. Люковете се раздвижиха, показа се стълбата и се спусна.
— Гледай — каза Джоз. — Сега ще ги видим.
Фейд се взря в странните бледи фигури, които предпазливо се спускаха по стълбата.
— Те изглеждат така странни и някак си изкривени…
— Това са Базовите. От техните яйца се излюпват драконите. По същия начин постъпват и с хората. Ето идват тежковъоръжените войници.
Тежковъоръжените войници по четирима в редица, със строева стъпка, слязоха на земята и се спряха на педесетина метра от кораба. Оформиха се три отряда по двадесет войника — ниски хорски фигури с масивни плещи, дебели вратове и непроницаеми лица. Носеха доспехи от някакъв черен със син отенък метал, а от широките пояси на всеки висяха меч и пистолет. На шлемовете им имаше кръст от остри копия, а ботушите бяха снабдени с ножове.
Сега от отворите се появиха Базовите. Ездитните им животни напомняха с нещо хора, но се движеха на четири крака и гърбовете им се издигаха високо над земята. Главите им бяха дълги и без коси. Базовите ги управляваха с небрежно докосване на шпорите си. Като се оказаха на земята те запрепускаха по полето вики. През това време тежковъоръжените хора спуснаха по стълбата някакъв механизъм с три колела. Муцуната му със сложна форма бе насочена към селището.
— Те никога не са се готвили така грижливо — измърмори Джоз. — Ето, идват и следотърсачите — той ги броеше, — нима само двадесет? Вероятно им е трудно да ги развъждат. При хората поколенията се сменят бавно, а драконите всяка година снасят яйца.