Като виеха за помощ, способните да се движат следотърсачи избягаха много по-стремително от скалите, отколкото бяха нахлули. Само половината от тях стигнаха долината и когато завикаха от радост, че са се спасили, по тях удариха десет Дългороги Убийци, повалиха ги, разкъсаха ги и пронизаха с роговете си.
Тежковъоръжените с прегракнали гневни гласове побягнаха напред, като размахваха мечовете си и стреляха с пистолетите си. Но Убийците вече бяха отстъпили в убежищата зад скалите.
Хората на Бенбек събраха захвърлените лъчеви оръжия и предпазливо се промъкнаха напред като се опитаха да поразят нападателите с техните средства. Но понеже не познаваха техниката, не успяха да фокусират лъчите и Базовите се отърваха с лека уплаха, но въпреки това пришпориха конете си и изчезнаха извън досега на оръжието. Тежковъоръжените стояха пред скалите на тридесет метра и хвърляха ръчни бомби, които убиха двама души и накараха останалите да се оттеглят.
На благоразумно растояние Базовите оцениха ситуацията. До тях се приближиха оръженосците и докато чакаха заповеди, тихо си приказваха. Извикаха един от тях и нещо му заповядаха. Той свали оръжието си, вдигна високо ръце и тръгна към скалите. Там намери някаква цепнатина и се промъкна през нея.
Рицарите на Бенбек го заведоха при Джоз. Тук случайно се оказаха и няколко Мегери. Оръженосецът спря несигурно, огледа ги всичките и се насочи към драконите. Поклони се ниско и заговори. Мегерите го слушаха без интерес, после един от рицарите му посочи Джоз.
— Драконите не управляват Ерлит — сухо каза Джоз. — Какво трябва да ни предадеш?
Оръженосецът погледна съмнително Мегерите, после се обърна мрачно към човека.
— В тебе ли е властта да решаваш? — той говореше бавно и гласът му бе сух и безцветен, а думите си подбираше с забележимо напрежение.
Джоз повтори късо:
— Какво трябва да ни предадеш?
— Донесох от господарите си обединение.
— Обединение ли? Не те разбирам.
— Обединение на мигновените вектори на назначение. Интерпретация на бъдещето. Те ти предават следното: "Не хаби напразно животи, наши и ваши. Ти си ценен за нас и с теб ще се постъпи в съответствие с твоята ценност. Предай се! Престани с напразното разрушаване на предприятието.
Джоз се намръщи.
— Разрушавене на предприятието ли?
— Това означава твоите гени. Край на посланието. Съветвам те да се съгласиш. Защо да си хабя кръвта и да те унищожавам? Ела с мен и всичко ще бъде добре.
Джоз рязко се разсмя.
— Ти си един роб. Как можеш да съдиш, кое за мен е доброто?
Оръженосецът примига.
— А имаш ли друг избор? Всички останали следи на неорганизиран живот са изтрити. Пътят на отстъпчивостта е най-добрият. — Той с почит наведе глава в посока на Мегерите. — Ако се съмняваш посъветвай се с твоите Преподобни и те ще ти дадат съвет.
— Тук няма Преподобни. Драконите се сражават за нас. Те са ни другари. И войници. Но аз имам друго предложение. Защо ти и твоите другари не се присъедините към нас? Захвърлете робството и станете свободни хора! Ние ще завладеем кораба и ще тръгнем да търсим старите светове на хората.
Оръженосецът не прояви никакъв интерес към тези думи.
— Светове на хората ли? Но тях вече ги няма. Още няколко такива остатъци съществуват в изолирани райони. Всички вие сте зачеркнати. Нима не предпочиташ да служиш на реда?
— А ти не предпочиташ ли да бъдеш свободен човек?
На лицето на оръженосецът се изписа недоумение.
— Ти не ме разбираш. Ако избереш…
— Слушай ме внимателно. Ти и твоите другари можете да станете стопани сами на себе си и да живеете сред хората.
Оръженосецът се намръщи.
— Кой ще поиска да бъде дивак? Кой ще ни показва Закона, кой ще ни заповядва, кой ще ни контролира?
Джоз с раздразнение разпери ръце, но направи последен опит.
— Аз ще правя това, аз поемам отговорността. Върни се и убий Базовите или Преподобните, както ги наричате там. Такава е моята първа заповед.
— Да ги убия ли? — гласът на оръженосецът беше пълен с ужас.
— Убий ги! — Джоз му приказваше като на дете. — Тогава ние, хората, ще завземем кораба. Ще намерим светове, където хората са могъщи.
— Няма такива светове.
— Трябва да има! Някога хората са населявали всички звезди по небето.
— Вече не е така.
— А Едем?
— Нищо не зная за него.
Джоз стисна юмруци.
— Ще се присъединиш ли към нас?
— Би било безмислено — отвърна вежливо оръженосецът. — Да вървим, вие слагате оръжието си и се подчинявате на реда. — Той отново със съмнение погледна Мегерите. — Твоите Преподобни ще получат съотвестващото им отношение. За това не се безпокой.