Тежковъоръжените направиха няколко крачки да ги преследват, но почти веднага се спряха изтощени. Бяха оцелели само една трета. Гигантите бяха напълно избити, а също и почти всички следотърсачи.
Войската на Бенбек се скри точно на време. Корабът заизстрелва множество снаряди, които дробяха на парчета скалите, по местата където преди малко се намираха хора и дракони.
От полираните от вятъра скали над Долината Бенбек Ървис Карколо и Баста Хейвън наблюдаваха битката. Канарите скриваха голяма част от полесражението и до тях често се донасяше само викове и дрънкането на оръжието, но така слабо сякаш бръмчаха насекоми. Понякога проблясваше бронята на дракон или бягащ човек, забелязваше се движение, но едва когато разбитите сили на Базовите не се появиха извън завесата на скалите, общия ход на ставащото не им беше ясен. Карколо направо се същиса и диво разтърси глава
— Ама че дявол е този Бенбек! Той ги накара да отстъпват, като им унищожи най-добрите войници!
— Изглежда — каза Хейвън, — драконите въоръжени с мечове стоманени топки и острите си зъби са по-ефикасни от хората с пистолети и топлинни лъчи, поне в тясно пространство.
Карколо изсумтя.
— В подобни обстоятелства и аз бих го сторил не по зле.
Той сърдито изгледа събеседника си.
— Съгласен ли си?
— Разбира се, нима може някой да се съмнява.
— Естествено — продължи Карколо, — аз нямам неговото преимущество — подготовката. Мен Базовите ме нападнаха неочаквано, а Джоз Бенбек се е подготвил. — Той отново погледна Долината Бенбек, където кораба на Базовите разстрелваше канарите. — Те май искат да разбият скалите? В такъв случай Джоз Бенбек няма накъде да отстъпва. Стратегията им е ясна. А ето, очаквах го — резервите им влизат в бой!
Още тридесет тежковъоръжени напускаха кораба и се строяваха в боен ред. Карколо удари юмрук в дланта си.
— Баста Хейвън, слушай сега внимателно! В наша власт е да извършим велик подвиг! Гледай там, където клисурата Клибърн излиза в долината, точно до кораба на Базовите.
— Твоите претенции за слава ще ни струват живота.
Карколо се разсмя.
— Хей, Хейвън, колко пъти може да умре един човек? И какво по-хубаво от гибел в славна битка?
Баста Хейвън се обърна и огледа остатъците от армията на Щастливата Долина.
— Можем да се покрием със слава и като накажем няколко Свещени. Няма никаква необходимост да нападаме кораба на Базовите.
— Въпреки това — каза Карколо, — ще го направим. Тръгвам напред, ти ще построиш войската и ще вървиш след мен. Ще се срещнем при изхода на клисурата Клибърн, в западния край на долината!
ГЛАВА 11
Като тропаше с крака и сипеше проклятия Карколо чакаше до изхода на клисурата. Една след друга през въображението му пробягваха картини на нещастни случайности. Базовите можеха да отстъпят пред съпротивата на защитниците на долината и да отлетят. Джоз Бенбек можеше да атакува открито и да спаси селцето Бенбек от разрушаване. Хейвън да не се справи с деморализираните хора и своенравните дракони на Щастливата Долина. Всяко едно от тези произшествия заплашваше мечтите за слава на Карколо и би могло да доведе до смъртта му. Той кръстосваше напред назад по неравния гранит и през десетина секунди поглеждаше Долината Бенбек, обръщаше се, оглеждаше хоризонта и напразно търсеше да види тъмните силуети на драконите и хората си.
До кораба на Базовите чакаха два отряда тежковъоръжени — същите, които оцеляха в първото сражение и резервите. Те, разпръснати на мълчаливи групи, следяха бавното и методично разрушаване на Селището Бенбек. Едни след други канарите и кулите, които населяваше народът Бенбек, се разлитаха на късчета. Грохотът на силните взривове се съпровождаше с дъжд на разбити скали, който се изсипваше навсякъде по долината.
Мина половин час. Карколо мрачно седеше на скалата.
Неочаквано се раздаде звън на оръжие и тропот на копита. Карколо скочи на крака. На фона на небето прииждаха жалките остатъци на армията му: измъчените хора, сърдитите и раздразнени Мегери, оцелелите Дяволи, Сини Ужаси и Убийци.
Ръцете на Карколо се отпуснаха. Какво може да направи с такива нищожни сили? Той пое дълбоко въздух. Да приложи хитрост? Само да не се предава! Нали успя да уговори и най-упоритите си хора. Като излезе напред, той завика:
— Хора и дракони! Сега ние изпитахме мъката на поражението, но денят още не е завършил. Дойде време за настъпление! Ние ще отмъстим и на Базовите и на Бенбек!