— Какво толкова е възбудило малкия? — попита Мара.
Хокану сложи ръка на рамото й.
— Нова игра. Твоят Военен съветник се хвана на бас с момчето, че не може да го издебне от засада, без да го усети. Джъстин е почнал да дебне зад мебелите и слугите вече не искат да използват задните коридори от страх, че ще ги нападне.
— А Кейоке? — Мара зави и тръгна по следващия коридор, покрит със стара изтъркана мозайка. — Джъстин хвана ли го?
Хокану се засмя.
— Няколко пъти. Слухът му не е като някога, а и патерицата му го прави лесна плячка.
Мара поклати глава.
— Само Джъстин да не го тероризира. Старият ветеран е получил достатъчно белези на служба на Акома и заслужава да го пощадим поне в залеза на живота му.
Но Кейоке, знаеше Хокану, нямаше нищо против отоците, защото се радваше на любовта към внук, какъвто никога не беше имал.
Стигнаха до кабинета на Мара и Хокану погледна питащо жена си. Лицето на Мара беше блед овал в сенките, изражението й бе неразгадаемо.
— Ела с мен този път — каза тя. — Новината на лейди Исашани ме притесни и бих искала да чуя твоя съвет.
Хокану долови тревогата в гласа й и попита:
— Да пратя ли за Сарик и Инкомо?
Мара поклати глава.
— Не. Те няма да одобрят това, което замислям, а не искам да слушам възраженията.
Изведнъж изстинал в топлия вечерен мрак, Хокану се пресегна и вдигна брадичката на Мара с пръст.
— Какво точно си мислиш, прекрасна моя съпруго? — Тонът му бе в противоречие с мрачното предчувствие, което стягаше дъха му.
След кратко мълчание Мара отвърна:
— Мисля, че тонг Хамой създава неприятности твърде дълго. Изгубих син и неродено дете от него. Не искам да видя лейди Исашани да понесе същата загуба, а дължа на покойния й съпруг, лорд Чипино, поне това.
Хокану въздъхна, притеснен от напрежението, възникнало между тях по повод децата.
— Не от тонга, а от врага, който го наема, трябва да се опасяваме.
Мара кимна.
— Знам. Точно затова ще помоля Аракаси да проникне в щаба на тонга. Ще науча кой е работодателят им и ще разкрия публично заговорите им.
— Името му вероятно е Анасати — каза Хокану.
— Едно от имената му. — Тонът на Мара беше злокобен. — Искам да науча и другите, за да не губят повече родители младите си наследници за каузата на убийствена политика. Ела да възложим на Аракаси да се заеме с тази трудна задача.
Хокану можа само да кимне. Изпитваше уважение, близко до преклонение, към Началника на шпионите, след като го видя как действа в нощта, когато търсеха противоотровата. Но дори за човек с неговите дарби в хитростите и маскировката да проникне в тонга Хамой означаваше да се иска невъзможното. С нищо не можеше да подкрепи идеята Главният шпионин на Мара да бъде пратен на сигурна смърт във време, когато услугите му бяха най-нужни.
Аракаси напусна кабинета на господарката си угрижен. Гласът му беше пресипнал от говорене. Докладът му тази нощ бе подробен — крайният резултат от месеци труд. Началникът на шпионите беше пришпорил агентите си здраво, подтикнал ги беше да издирят отговори дори пред лицето на опасностите, поставяни от Първия съветник на Джиро, Чумака. Двама мъже се бяха лишили от прикритието си, за да спечелят информация, и бяха избрали самоубийството с меч, вместо да понесат инквизиция и мъчения ида рискуват да предадат господарката си. Но макар да бяха надушили няколко традиционалистки заговора и хитрости в стари съюзи срещу императора, не бяха успели да се доближат до името на поръчителя, изпратил тонг Хамой срещу Мара.
По-притеснителната новина от последния провален опит за покушение срещу лорд Хопара беше, че други няколко опита бяха осуетени от агент на Аракаси в домакинството на Ксакатекас. На два пъти слугинята бе проявила непохватност покрай готвачите и беше разляла блюда с храна, за която подозираше, че е отровена.
Това съобщение накара Мара открито да потръпне. Лицето й бе пребледняло, а след това се зачерви от гняв, какъвто Аракаси никога не бе виждал. Думите й още кънтяха в паметта му, обагрени със скръб, която така й не я оставяше след загубата на Аяки.
— Аракаси — беше казала, — моля те да намериш начин да се откраднат записките на тонг Хамой. Тези атаки срещу нас — и вече срещу съюзниците на нашия император, трябва да бъдат спрени. Ако не само Анасати са зад тях, бих искала да го откриеш.