Една вечер, докато слънцето се скриваше, нашарен с белези ветеран целуна кобилата си по муцуната и Мара се усмихна весело за първи път от седмици.
— Мъжете определено започват да свикват с конете. Не малко от любимите им вече се оплакват, че прекарват повече време в конюшните, отколкото в брачните си ложета.
Хокану се ухили и плъзна ръка около тънкия й кръст.
— А ти имаш ли такива оплаквания, мила?
Мара се обърна в ръцете му и засече простодушно ококорените сини очи на сина си. Погледът болезнено й напомни за баща му — и тогава момчето направи неприличен жест, който определено не беше научило от дойките си.
— Ще правите бебе тази нощ — заяви Джъстин, горд с извода си, и изобщо не се притесни, когато най-близката от дойките му го плесна по бузата.
— Нахално момче! Как смееш да говориш така на майка си? И откъдето и да си научил този знак с пръста, ще ядеш бой, ако го направиш отново. — Слугинята се поклони с изчервено лице на господаря и господарката и подкара възмутения Джъстин към спалнята.
— Но слънцето още не е залязло! — отекна възмутеният му глас. — Как да заспя като още е светло?
Косата слънчева светлина обагряше косата на Джъстин като у пламък.
— В името на боговете, расте — каза с обич Хокану. — Скоро ще трябва да му намерим оръжие и учител. Явно смятането и писането не му стигат, за да го задържат да не шпионира слугите.
— Не ги шпионира. — Ръцете на Мара обгърнаха кръста му и опипаха мускулите, които дългите часове на седло поддържаха стегнати. — Промъква се до казармите или робските жилища при всяка възможност. И слуша напрегнато, когато мъжете се хвалят с подвизите си с дами от Тръстиковия живот или слугинчета. Като баща си е, стане ли дума за зяпане по жени. Тази сутрин каза на слугинята ми Кеша нещо, което я накара да се изчерви като девица, а тя отдавна не е девица.
Погледна мъжа си през премрежените си клепачи и добави:
— Той е едно похотливо грубо момченце и ще е добре да го оженим младо, за да не започне да сее копелета Акома като хуает и да накара половината бащи на момичета в държавата да го подгонят с мечове.
Хокану се засмя.
— От всички проблеми, които може да имаш с него, този ме притеснява най-малко.
Очите на Мара се разшириха.
— Но той е само на седем!
— Крайно време е значи да си има малко братче — каза Хокану. — Още едно демонче, за което да се грижи и да не мисли за по-големи бели.
— И ти си същото похотливо грубо момченце — отвърна му Мара и с бърз бездиханен смях се измъкна от прегръдката му и затича надолу по склона.
Хокану я последва. Лицето му се зачерви по-скоро от радост, отколкото от напрежение. Съпругата му не се беше държала толкова игриво от твърде много време. Затича леко, както знаеше, че тя го иска, и не усили дългите си крачки, за да я догони, преди да стигнат до долчинката край езерния бряг.
Лятото бе в разгара си. Макар и изсъхнали, тревите все още пазеха зеленината си. Жилещите насекоми от началото на сезона се бяха разпръснали, а нощният зов на щурците все още не беше заглъхнал. Въздухът бе натежал и топъл. Хокану улови жена си във въздуха и двамата паднаха на земята задъхани, забравили за всякакво благоприличие.
— Милорд и мой консорт, май има проблем между нас с недостига на наследници — каза Мара.
Пръстите му вече разхлабваха връзките на робата й.
— Стражите на Люджан патрулират по езерния бряг след стъмване.
Отвърна му усмивката й, блеснала в тъмното.
— Значи нямаме време за губене.
— Да, нямаме — каза весело Хокану.
След това никой от двамата нямаше време да се занимава с приказки.
Толкова очакваният и много обсъждан наследник на Шинцаваи трябваше да е бил заченат в онази нощ, или под откритото небе, или по-късно, сред уханните възглавнички, след чашата вино са в късната нощ, споделена в покоите им. След шест седмици Мара вече беше сигурна. Познаваше признаците и макар на събуждане да се чувстваше ужасно, Хокану чуваше пеенето й в ранните утрини. Усмивката му беше горчиво-сладка. Но това, което той знаеше, а тя — не, беше, че това очаквано дете ще е последното, единственото чудо, което жречеството на Хантукама бе успяло да й подари.