Докато не чу разсъжденията между кухненските ратаи и незаконното дете на един от домашните търговски пълномощници, изобщо не си беше помислял, че бъдещото бебе може да е момиче. Не се задълбочи върху това и не обърна внимание на залозите, които се правеха във войнишките помещения за неизвестния пол на очакваното дете.
Просто не си струваше да се мисли, че последното дете на Мара, което трябваше да наследи фамилното му име и богатство, може да не е син.
Бременността, започнала с такова безгрижно увлечение, не продължи в същия дух — не и след отравянето и след опитите за покушение върху живота на съюзници на Акома. Люджан утрои патрулите и ги проверяваше лично ежедневно. Молитвената порта над входа край реката никога не оставаше без наблюдатели. Но дойде есента, заделените за клане нийдра бяха откарани на пазара и търговията продължи без прекъсване. Дори керваните с коприна не претърпяха нападения, което бе необичайно, така че тревогата не намаля, а даже нарасна. Джикан прекарваше дълги часове в мърморене над счетоводните си таблички. Дори високите приходи от хуает като че ли не го задоволяваха.
— Природата често е най-щедра преди най-свирепите бури — измърмори той песимистично, когато Мара се оплака, че вратът й се е схванал от това, че не го свърта на едно място. Натежала от подутия си корем, тя едва можеше да крачи с него по пода, за да следи сметките му.
— Прекалено спокойно е — отвърна дребният хадонра и се смъкна като ударена със стрела птица на възглавничките пред писалището на господарката си. — Не ми харесва и не вярвам, че Джиро си седи невинно, заровен до гуша в старите си ръкописи.
Всъщност агентите на Аракаси бяха изпратили вест. Джиро не седеше бездейно, а наемаше инженери и дърводелци да строят странен на вид механизъм в бившия параден двор на баща му. Възможно беше съоръжението да е предназначено за обсада и разбиване на укрепления и след грижливо подхвърлен слух старият Фрасай от Тонмаргу бе убеден от лорд Хопара от Ксакатекас да изразходва имперски средства, за да се зазидат пукнатините в крепостните стени на Кентосани и вътрешната цитадела на императора, причинени от земетресението, развихрено от ренегата магьосник Миламбер преди години.
Есента се проточи със заплахата за влажен сезон. Мара бе също толкова неспокойна като своя хадонра, но не можеше да направи нищо, освен да крачи нервно из стаята. Единственото облекчение дойде с осмия рожден ден на Джъстин, когато Хокану му подари първия истински меч. Момчето прие хубаво изработеното малко оръжие с тържественост и устоя на подтика да се развилнее и да го размаха пред очите на всички. Макар Кейоке да го беше научил на полагащото се поведение, тази сдържаност липсваше на следващата сутрин, когато връхлетя с гол меч надолу по хълма за урока си с учителя по оръжие.
Мара гледаше сина си от терасата и съжаляваше, че не може да погледа и обучението му. Но лечителите нямаше да й позволят да се вдигне от възглавничките си, а съпругът й, който обикновено беше отстъпчив пред упоритостта й, не даваше и дума да стане. Наследникът, който носеше в утробата си, не трябваше да се излага на риск. За да я облекчат, й носеха всичко, което поиска.
С наближаването на срока й пристигаха дарове от други благородници, някои пищни, други — символични, минималното, което повеляваше традицията. Дарът от Джиро за бременната Слуга на империята беше огромна скъпа, но ужасно грозна ваза. Развеселена до язвителност, Мара нареди да я дадат на слугите да изливат в нея нощните гърнета.
Но най-желаните дарове от всички се оказаха редките книги, които миришеха на плесен и прах. Беше ги пратила Исашани, вместо по-обичайните лакирани ковчежета или пойни птици. Като прочете написаното на поздравителната картичка, Мара неволно се засмя. Под външния грим и женската кокетност остроумието на Исашани беше безгранично. Синът й, Хопара, беше пратил традиционен, макар и изумително екстравагантно аранжиран букет уханни цветя.
Обкръжена от изрисувани вази, Мара вдишваше аромата на срязани цветове кекали и се мъчеше да не мисли за варварина Кевин, който за първи път я бе научил какво е да си жена в сумрака на една градина преди години. С намръщено лице, което нямаше нищо общо с осветлението, зачете някакъв трактат за оръжия и военни кампании. Още повече се намръщи, щом си помисли, че най-вероятно Джиро също е изучавал точно този текст. Мислите й се зареяха. Съобщенията на Аракаси пристигаха нередовно, след като му бе възложила мисията да се добере до записките на тонга Хамой. Не го беше виждала от месеци и й липсваше проницателният му ум и непогрешимият му усет за странни слухове. Затвори книгата и се опита да си представи къде ли може да е сега. Навярно седеше в някоя далечна странноприемница, предрешен като колар или моряк. Или обядваше късно с някой търговец в някой далечен град. Отхвърли от ума си мисълта, че като нищо може да е мъртъв.