— Умрял е от естествена смърт. Без болка. В леглото си.
Майсторът на играчки пак му подаде шишето. Хокану го взе и загълта, без да мисли що за питие има вътре. Парещият вкус му върна гласа.
— Ще има тържествено погребение. Трябва да присъствам. — Даваше си сметка за уязвимостта на бременната си жена и за наследника, който не биваше да бъде излаган на риск. — Не. Ти няма да дойдеш. Няма да излагам и теб, и нероденото ни дете на враговете ни.
Тя отвори уста да възрази, но той я спря.
— Не. Камацу щеше да разбере, обич моя. Щеше да направи каквото аз съм длъжен да направя и да те помоли да отидеш да посетиш приемната фамилия, която така пренебрегваш напоследък. Ще отидеш в Кентосани и ще поднесеш почитанията си на император Ичиндар. Той загуби верен защитник в лицето на баща ми. Редно е да си там и да облекчиш скръбта му.
Тя се притисна в него и той прочете в това разбирането й. Мара нямаше да спори, въпреки че би искала да е с него в този скръбен миг.
— Мила моя — каза тихо Хокану и зарови лице в косата й.
Зад него, по пода, осеян с паднали фигурки на армията на Джиро, майсторът на играчки безшумно се измъкна навън.
12.
Предупреждение
Тълпата ревеше.
Войниците на Акома се мъчеха да опазят редиците си срещу неумолимия й натиск. Всички викаха с възторг и обич към Господарката, която бе Слуга на империята, и всички протягаха ръце да докоснат поне завеските, загърнали носилката й. Според легендата докосване до Слуга носеше късмет. И тъй като самата Господарка беше недостижима, простолюдието се домогваше поне до завеските на носилката й. След като бяха изненадани веднъж, когато Мара бе излязла с уж подходящ ескорт и пристигна в другия край на града с почти разкъсан халат, офицерите й си бяха научили урока.
Сега Мара не смееше да се появи публично с по-малък ескорт от петдесетима. Според Люджан и петдесетима едва стигаха. Народът обичаше Слугата дотолкова, че всички бяха готови на всичко само и само да се доближат до нея. А най-лошата и изнервяща страна на популярността й бе това, че хората не се обиждаха на грубостта, с която ги задържаха войниците.
Загърната в прост халат, Мара лежеше затворила очи на възглавничките, отпуснала ръце на издутия си корем. Едва можеше да понася миризмата на храмов тамян, характерна за Свещения град, миризма, която носеше толкова много спомени. Със съжаление си спомни как като послушница в храма на Лашима беше вървяла по същите тези улици боса. Опита се да не мисли за друго, по-късно време, когато един висок червенокос варварин крачеше до носилката й и пълнеше ушите й с нахални подмятания и очите й с усмивката си.
В задушаващата тъмнина зад завесите, боядисани в червено в почит към Бога на смъртта заради кончината на бащата на Хокану, тя размишляваше за съпруга си, заминал сам да присъства на тържественото погребение, където щеше да се изправи срещу врагове и коварства и да реши кои от приятелите на баща му да застанат до него, след като приемаше мантията на дома Шинцаваи. Понеже нямаше наследник, щяха да го обсаждат търговци, продаващи договори за куртизанки; щяха да флиртуват с него и да го ласкаят неомъжени млади жени, които се стремяха да се издигнат в обществото с шанса да родят незаконно дете на могъщ мъж.
Съжаляваше, че сбогуването им трябваше да е толкова набързо. Но времето за раждането бе много близо, а след кончината на лорд, толкова високопоставен в структурата на имперската власт, трябваше да бъде подсигурен не само домът Шинцаваи. Смъртта на Камацу оставяше незает важен пост в съвета на императора и щяха да последват политически машинации, докато тази власт бъде преразпределена в други ръце.
Не само личната й безопасност налагаше да посети императорското семейство. И макар че Имперските бели в двореца щяха да пазят Джъстин с цялата бдителност, която проявяваха към децата на Небесната светлина, беше притеснена.
След премахването на поста Военачалник залата на Висшия съвет бе изпълнена само с ехото от миналото, но дворецът се бе превърнал в центъра на всички интриги. Аракаси имаше агенти там. Те щяха да бдят и да надушват заговори. Но животът й щеше да е по-ограничен, по-подчинен на церемониалност и лишен от ежедневните предизвикателства на търговията, които я забавляваха у дома. Макар Джикан да беше повече от благонадежден в справянето с търговските дела в нейно отсъствие, това не я утешаваше. А най-отдолу се таеше истинското опасение: не й се искаше да лежи като родилка в чуждо легло, лишена от любящата закрила на Хокану. Ако детето се появеше на бял свят, преди да е успяла да се върне у дома, времето й в Кентосани по необходимост трябваше да се удължи, докато бебчето не порасне достатъчно, за да издържи тежестта на пътуването.