Выбрать главу

Търпение, напомни си той.

Още по-късно леки стъпки издадоха излизането на момиче с кърпи, крачките й бяха скъсени от панера с мокрия лен. Притворил очи, Аракаси си представи гледката в стаята. Музикантът беше забавил ритъма, а певицата изостави текста и гласът й се проточи премалял. Кристалната кана с подправеното вино прозвънна, щом я поставиха на лъскавия мраморен поднос — почти празна вече, прецени Аракаси по звъна на стъклото. Восъчните свещи бяха догорели. Смътната светлина, процеждаща се през малките пролуки в тавана, беше добила по-топла окраска от масления светилник. Чу шумоленето на тънка падаща тъкан и господарят се надигна с пукот в коленете. Въздишката му беше мощна — явно се разкърши.

За първи път, след като влезе в своя харем за удоволствия, обаджанът на тонг Хамой проговори.

— Джейса. — Замълча след името, сигурно с блеснали от похот очи. — Аламена, Тори. — Изчака, жестоко удължавайки напрежението, докато другите, непризовани жени, подредени в нозете му, изчакваха, за да разберат дали ще бъдат избрани, или отхвърлени, грижливо прикрили разочарованието или радостта си от предопределената им съдба.

Обаджанът отново въздъхна и довърши:

— Камини. Другите мои цветя сте свободни.

Аракаси примигна, за да махне от очите си щипането, което, надяваше се, беше от потта. Не и Камини. Боговете не бяха добри тази нощ. Искаше му се Камини да е далече от спалнята на господаря в този час, защото беше сестрата на Камльо, момичето, което терзаеше сънищата му.

Свирепо изтръгна от мислите си лицето на Камльо. Блянове, непредпазливост — и щеше да загине.

Долу прошумоля затварящ се параван. След малко друг се хлъзна и се отвори и Аракаси чу цвърченето на вечерни насекоми. Таванът не се беше охладил — плочките на покрива все още пазеха дневната горещина, макар че слънцето отдавна бе залязло и нощта бе достатъчно узряла за роса. Музикантът и певицата заглъхнаха до едва доловима мелодия, над която Аракаси успя да чуе шумоленето на копринени чаршафи и приглушения кикот на момиче. Изчака като хищник, вслушан жадно как доволните въздишки на плячката му преливат в забързания дъх на страстта, и изчака още, докато момичето не започна да стене в пристъпа на наслада… или това, което наподобяваше наслада. Аракаси прогони мисълта за друго едно момиче, което бе научено от детството си да симулира всички тънкости на страстта…

Укори се наум. Беше се потил твърде дълго и обезводняването опасно беше замаяло главата му. Съсредоточи се и напрегна всеки мускул. Ножът в ръката му се беше превърнал в придатък към живата му плът, когато обаджанът, обгърнат от страстни момичета и влажна коприна, отвори уста и нададе вик в мига на пълното си облекчаване.

И в същия момент Аракаси полетя надолу. Удари с цялата си тежест гипсовия таван и го проби сред дъжд от парчета гипс, летви и прах. Очите му ясно видяха на светлината на лампата сплетените тела върху постелята. Избра най-горното, най-едрото — и изви ножа под ъгъл към него.

Имаше само миг, за да се помоли единственият път, в който обаджанът на тонг Хамой щеше да е на повече от ръка разстояние от оръжията и охраната си, да е гол, в акта на съвкупление.

След това рухна върху потното тяло на обаджана и заби безценната стомана в плътта. Усети как ножът му се отклони от сухожилие и кост. Беше пропуснал смъртоносния удар.

Обаджанът беше грамаден, но по туловището му нямаше никаква тлъстина. Стонът му на удоволствие преля в болезнен вик. Аракаси бе отхвърлен от плячката си като риба, блъснала се в рибарска лодка. Петата му се закачи в женски крак и той падна. Освен че беше силен, господарят на убийците се оказа и бърз. Ръката му се изстреля към купчината оръжия до постелята. Три малки стрели изплющяха в копринените чаршафи, докато Аракаси се претъркаляше настрани. Едно от момичетата извика от болка и страх.

Лампата угасна. Музикантът захвърли инструмента си, а певицата побягна с писък. В коридора затропаха крака. Аракаси се измъкна от оплетените завивки и избута от себе си някакво момиче, което дращеше с нокти рамото му. Вторият му нож се хлъзна в дланта му като оживял, Аракаси замаха и оръжието полетя право във врата на обаджана.