Господарят на тонга Хамой изрева гневно. Но острието целуна артерията и кръвта бликна на фонтан. Той вдигна ръка да запуши раната и едва не си отряза палеца на оголения остър ръб. На фона на белия квадрат на паравана Аракаси видя как раменете на обаджана потрепериха в усилието на изцеждащия се живот. Перчемът се смъкна по гърба му, щом се свлече на колене.
Аракаси захвърля завивки и заблъска жени накъдето му падне. Претърколи се и метна възглавница в посока на гонещите го стъпки. Някой се спъна и падна тежко на пода. Взели го по погрешка за нападателя, четиримата влезли стражи скочиха и го затиснаха. Виковете му заглушиха движението на Аракаси, докато той се отдръпваше с ръка на стената към другия край на стаята.
Звездната светлина едва стигаше, за да може да вижда. Предпазливо, та блясъкът на стоманата да не издаде позицията му, Аракаси извади друг нож от халката на колана си. Хвърли го и един от пазачите рухна с ръце на корема и нададе вой. Шумът разсея останалите и позволи на Аракаси да извади още ножове и да свали и останалите стражи. Издъхнаха един след друг сред писъците на жените за удоволствие и крясъците на ранения на пода. Обаджанът лежеше сред завивките, вече застинал в смъртта.
Аракаси се измъкна през паравана, присви се невидим отвън, скочи нагоре и хвана ъгловата греда на покрива. Издърпа се на ръце и се скри в сенките под стрехите. Последният нож бе стиснат между зъбите му.
Едва беше успял да се свие в скривалището си, когато към стаята затропаха стъпки.
— Навън! — извика някой. — Мъжът, който уби господаря, избяга в градината!
Отчаян, Аракаси откърши парче дъска от стряхата, метна го и то профуча над цветната леха и падна в храстите. Пазачът, излетял през вратата, се втурна презглава натам и ги засече с меча си. Аракаси можеше да забърше главата му с пръстите си, докато минаваше под него.
Навън изскочиха още убийци.
— Къде е той?
Мъжът с меча спря да сече и посочи.
— Някъде там!
— Бързо! — извика един пазач. — Донесете факли! Убиецът ще се измъкне!
Развърнаха се през градината, към тях се стичаха още мъже с факли. Аракаси се смъкна от покрива като сянка в тъмното и отново се шмугна в къщата, където преследвачите едва ли щяха да се сетят да проверят.
— Сигурно е прескочил стената — чу се вик. — Пратете бързо патрул отвън, преди да се е измъкнал!
От харема се разнесоха викове. Вестта за смъртта на обаджана бе събудила и слугите и те изпаднаха в паника. Тонгът беше бърз и безмилостен в наказанието, а в толкова добре охранявана къща членовете му щяха да заподозрат, че който е убил господаря им, е трябвало да има вътрешен съучастник. Целият персонал можеше да бъде избит, за да са сигурни, че всякакви предатели са премахнати. По-съобразителните слуги разбраха, че най-добрият изход за тях е да бягат. Само страхът обвързваше тези нещастни хора на служба в смъртоносното братство. Повечето предпочитаха несигурното бъдеще пред това да понесат безчестна смърт.
Аракаси можеше само да се надява, че суматохата, предизвикана от десетките подплашени слуги, ще му отвори път за спасение. Всеки по-благоразумен човек на негово място можеше да се опита да се измъкне, но мисията му все още не беше изпълнена докрай. Заради Мара трябваше да иде в кабинета на обаджана и да открадне дневника със записки на тонга.
В спалнята цареше тишина. Аракаси рисковано заложи на възможността пазачите; да са изоставили мъртвия си господар в разгара на търсенето. Влезе отново през паравана, през който се бе измъкнал преди малко, и се озова сред касапница.
Кръв беше оплискала всичко. До туловището на заклания господар бяха останали две голи момичета, звездната светлина обагряше фигурите им в смътно сребристо. Едната го зяпна безмълвно, полудяла от страх, опитваше се да изтрие кръвта от кожата си. Другата се гърчеше и стенеше в чаршафите. Беше поразена от отровна стрела. С мрачна решимост Аракаси прибра двата си метални ножа, единия от врата на обаджана и другия от корема на пазача, проснат до краката на господаря си.
Пристъпи до постелята и погледна ранената куртизанка. Косата на момичето се изсипваше на лунната светлина като разлято масло, златиста и лъскава. С болка в сърцето си видя, че лицето й е същото като на сестра й.
Бяха близначки.
Логиката не можа да спре жегването в сърцето му. На лунната светлина, с тънките пръсти, опипващи стрелата, която бе пронизала гръдта й, не можеше да я различи от момичето, което бе любил. Болката заплашваше да задави дъха му и Аракаси се помъчи да възвърне ледената си аналитична същност. Беше Главният шпионин на Акома на мисия за Слугата на империята. Трябваше да запази ума си хладен и да намери записките на обаджана.