Полазиха го ледени тръпки. Чуваше стъпки по коридорите, убийците идваха. Пред него, осветено от една-единствена лампа, се издигаше високо писалище, на което бе положена тежка книга. Той прескочи трупа на пазача. Умът му работеше трескаво.
Щом вратата беше с капан, писалището също трябваше да има. От това следваше, че крадец, преживял защитите, за да стигне толкова далече, трябва да е наясно със сложни механизми. Ето защо Аракаси избра непредсказуемата тактика: щеше да направи опита си със сила.
Сграбчи тежката стойка на лампата и я натресе в дървената облицовка в долната част на писалището. Надникна, за да огледа, и обезвреди тънките нишки и лостчета, които щяха да включат капана, ако книгата се вдигнеше, и под тях намери още нещо.
Под спусъчния механизъм лежеше плътно навит свитък. Издърпа го от скривалището му и го огледа. Горният пергамент бе изписан с шифър и вързан с лентички, обозначени с цветето на тонга Хамой. Книгата на писалището беше заблуда, поставена на видно място като капан. В ръката си държеше истинските записки на тонга.
Виковете за тревога вече бяха съвсем близо. Аракаси натика свитъка в халата си и забърза към вратата. Издърпа ножа от дупката и побягна.
Забърза, потресен от успеха си. Колкото и да беше обмислял, колкото и грижливо да беше гласил предпазните си мерки, изобщо не беше очаквал да оцелее след мига на смъртта на обаджана. Сега залогът се беше удвоил. Без свитъка на дневника тиранджанът не можеше да поеме водачеството на клана. Възложените договори щяха да останат неизпълнени и убийците на Хамой щяха да изгубят чест. По същество Аракаси държеше в ръцете си натамито на братството на убийците. Без него тонгът щеше да загуби доверие и с времето да се разпилее като дим.
В коридора, от който току-що бе излязъл, изригнаха викове. Натрошената врата беше открита и последваха крясъци, щом стражите нахлуха вътре и паднаха в отново задействаните капани, след като той бе измъкнал ножа си, послужил за заключваща игла. Оцелелите обаче се разпръснаха да търсят из къщата и Аракаси едва се измъкна през прозореца пред един, подгонил го по петите.
Жилване в рамото издаде, че е улучен от стрела. Със сигурност беше отровна, но той нямаше друг избор, освен да я пренебрегне. Противоотровите, които беше взел в случай, че бъде улучен, лежаха с припасите му, скрити извън периметъра на охраната. Втурна се през градината, покатери се на едно дърво и се прехвърли над първата стена. Чу съсъка на стрелички и по-тежкото свистене на стрели от лъкове, полетели през храстите над главата му.
Огледа се трескаво. Покрай него тичаха изпаднали в паника слуги. В опита си да се измъкнат от имението се присвиваха покрай стената и търсеха път към свободата си.
Аракаси се смеси с тях и една от жените изпищя, а един мъж се хвърли на колене и се замоли за милост. Черното му облекло ги беше накарало да го вземат за тонг, осъзна той с почти истерично ликуване. Пое си дълбоко дъх и изкрещя колкото му глас държи:
— Слугите са убили обаджана! Избийте ги!
Продраният му вик ги накара да се пръснат и той затича като тях, към външната стена. Нека преследвачите тонг да му хванат дирята в цялата тази суматоха, помисли си, докато жулеше длани, за да прескочи стената.
На ръба на физическото и духовно изтощение се добра до мястото, което бе избрал заради нищожната вероятност да довърши мисията си. Там беше скрил противоотровите си и запас лекарства, които щяха да му дадат бодрост и енергия, докато не го срещне спасението или смъртта. Щеше да плати ужасна цена за използването им и щяха да му трябват седмици отдих след това, но оцеляването си заслужаваше цената. Бързо изгълта дозите и смъкна окървавените си дрехи. Затисна ги с един голям камък. От друга стъкленица сипа в шепата си люта течност, от която очите му се насълзиха. Беше есенция от слулийт, голямо блатно същество, което други зверове намираха за отблъскващо. Силната миризма разваляше нюха на кучетата за дни наред. Докато разтъркваше вонящото мазило по кожата си, паренето в рамото му напомни за стрелата. Извади я и навлече чиста риза. За нахапаните си пръсти не можеше да направи нищо и изруга наум: сигурен беше, че ръката ще се подуе и ще забере.
Нищо не можеше да направи, освен да разчита, че антидотът, който беше погълнал, ще противодейства на отровата. Беше предположил кои средства може да потрябват от знанието, което беше събрал при огледа на рафтовете на Корбарг.