Светлината грейна през купола, обагри като пламък златния трон и хвърли триъгълни петна по пирамидалния под. Дванайсет нива надолу огря мраморните подове и блесна по перилото, където молителите идваха и коленичеха за аудиенция с Небесната светлина. Въпреки ветрилата от пера, развявани от малките момчета роби, в тройната зала на императора беше задушно. Висшите служители се потяха под пищните одежди. По-младият от двамата, лорд Хопара, седеше неподвижно. Беше твърде горещо дори да се размърда. Старият лорд Фрасай се беше отпуснал на възглавницата си и от време на време клюмаше, сякаш се бореше да прогони съня.
Петимата присъстващи жреци мърмореха и поклащаха кадилниците си, добавяйки миризмата на тамян към душната атмосфера.
На златния трон, под пластове изящни мантии и короната от пера, Ичиндар изглеждаше твърде изнурен и отслабнал за мъж само на трийсет. Денят бе изпълнен с напрегнати решения и съветът не беше приключил. Веднъж седмично императорът провеждаше Ден на молбите, в който от изгрев до залез беше на разположение на народа си. Трябваше да седи в официалните си одежди и да дава преценки чак докато се стъмни и жреците запеят вечерните химни. Някога, когато Военачалник ръководеше Съвета, Денят на молбите беше церемониален. Просяци, низши жреци, хора от простолюдието с дребни жалби — всички те се бяха събирали, за да чуят мъдростта на владетел, който споделяше тайнство с боговете им. Ичиндар често беше задрямвал в стола си, докато жреците действаха като негов глас и раздаваха помощи и съвети.
Нещата обаче се бяха променили. Сега молителите, идващи за аудиенция, често бяха благородници и много пъти врагове, които се стремяха да отслабят, присвоят или разбият имперското управление. Сега Ичиндар седеше напрегнат на трона и играеше смъртоносната Игра на Съвета със знанието, че залогът е собственото му върховенство. Вечерта винаги го заварваше изтощен и той често дори не можеше да си спомни името на съпругата, избрана да споделя ложето му тази седмица.
Днес не смееше да сведе глава повече от най-леко кимване, за да не би тежестта на официалната корона да огъне врата му. Перна с дългите нокти на напрашените си с позлата пръсти към жената, която седеше на белозлатната възглавница в нозете му.
— Лейди, не трябваше да си тук, а да си почиваш в прохладните градини до пеещите фонтани.
В напреднала бременност и толкова уморена, че кожата й изглеждаше прозрачна, Мара отвърна с усмивка:
— Ако се опиташ да ми заповядаш, ще накърня авторитета ти, като откажа да напусна.
Ичиндар скри усмивката си зад обсипаната си с перли висока яка.
— И ще го направиш, защото си непоносимо упорита. Когато те провъзгласих за Слуга на империята, създадох чудовище.
Усмивката на Мара изчезна, щом тя извърна глава към пода, където бе застанал следващият молител. Очите й станаха твърди като скъпоценен метал, а ръката й на ветрилото в скута се стегна и побеля.
Ичиндар проследи погледа й и измърмори нещо, което можеше да е богохулна ругатня. Един от жреците се извърна притеснено, а после бързо се обърна с лице напред, щом гласът на императора прокънтя в сводестата зала.
— Лорд Джиро от Анасати, знай, че имаш ухото на боговете чрез нашето ухо. Небесата ще чуят молбата ти и ще отговорим. Стани. Имаш разрешение да говориш.
Гласът му издаде раздразнението му. Лешниковокафявите му очи бяха ледени, докато гледаше как лорд Анасати се изправи от раболепния си поклон и застана до перилото: преценяващият му поглед бе вперен напрегнато в златния трон и също тъй в жената, която седеше пред него, в нозете на императора. Джиро направи нов поклон. Макар да спазваше формите на дворцова вежливост, стриктното им изпълнение им придаваше нещо подигравателно.
— На имперския подиум има компания днес — започна той и се обърна към Мара. — Как си, лейди Акома, Слуга на империята? — Устните му се изпънаха в нещо, което приятел можеше да вземе за усмивка. Един враг знаеше по-добре.
Мара усети как я побиват ледени тръпки. Никога преди бременността не я беше карала да се чувства безпомощна. Сега, под хищния поглед на Джиро, усети тромавата си тежест и това я изнерви. Все пак не изгуби самообладание и не захапа стръвта.
Гласът на Ичиндар наруши последвалата пауза, докато лейди Акома и лорд Анасати се гледаха напрегнато. Колкото и отслабнал и изнурен да беше императорът, авторитетът му беше реален, осезаемо излъчване на сила дори в огромната зала.