— Ако си дошъл при нас като молител, лорд Джиро, не хаби времето ни с празни светски приказки.
Винаги безупречен, Джиро отхвърли небрежно упрека с блясък на злато. Носеше метални пръстени, единственото му увлечение, излагащо на показ богатството му. Останалото в облеклото му беше скромно.
— Господарю — възрази той с изящна фамилиарност. — Аз наистина идвам като молител. И поводът ми, трябва да призная, е светски.
Мара устоя на подтика да помръдне притеснено на възглавницата си. Какво ли беше намислил Джиро? Фамилиарният му тон сам по себе си беше обида към Небесната светлина, но не такава, която можеше да бъде отбелязана, без да посрами достойнството на Ичиндар. Да се реагира на арогантността на Джиро означаваше да му се даде тежест като на човек. Никой, който седеше на божествен трон, не можеше да признае такава дребна обида.
Небесната светлина запази ледено мълчание. Обсъжданата тема трябваше да бъде поставена от Анасати.
Джиро кривна глава, сякаш едва сега спомнил си истинската цел, за която е дошъл. Лицето му много дискретно се изкриви в похотлива усмивка и единият клепач многозначително се спусна в намек за намигване.
— Дойдох, защото съм чул много слухове, засягащи прочутата красота на дъщеря ти Джеиля. Моля за благодеяние, господарю, да споделите радостта си от нея със своя народ. Моля да й бъда представен.
Мара едва овладя пристъпа си на гняв. Джеиля беше още момиче, само десетгодишна, и не бе стигнала до женствеността си. Не беше жена от Тръстиковия живот, за да я зяпат мъже, които не са й роднини! Определено беше твърде малка за ухажване и дори за намек, че трябва да приема ухажори. Хитрините на Джиро бяха коварни и дълбоки, за да дойде тук и да дръзне да изрече подобна мисъл публично. Усложненията бяха безкрайни, не на последно място намекнатото оскърбление към мъжеството на Небесната светлина. Без синове той трябваше да осигури имперската родословна линия чрез брак на дъщеря си, но колко нагло беше лордът на Анасати да намекне, че са достоверни уличните слухове, че не може да има син и че деветдесет и вторият император на народите ще бъде мъжът, спечелил ръката на Джеиля.
Но гневни думи не можеше да бъдат изречени. Мара стисна зъби, усетила гнева на стоящите от двете страни на Ичиндар съветници по зачервените им лица. Не й убягна и възмущението на тримата жреци на пирамидалния подиум, също безпомощни да се намесят. Ръката на лорд Хопара се беше спряла на пояса там, където щеше да виси меч, ако оръжията бяха разрешени в присъствието на императора. Като баща на момичето, Ичиндар седеше неподвижен като скала. Накитите по мантията му бяха като замръзнали звезди, сякаш се сдържаше да диша.
В продължение на един дълъг напрегнат и безкраен миг нищо в огромната зала за аудиенции не помръдваше.
С безпрецедентна дързост Джиро с ленив глас добави:
— Прочетох нещо интересно наскоро. Че преди твоето управление няколко императорски дъщери са били представяни на или преди десетия си рожден ден. Мога да ти кажа имената им, ако желаеш… господарю.
Това беше втори шамар срещу мъж, чийто пост доскоро се бе свеждал до запаметяване на родословното дърво и други теми с религиозен контекст, които нямаха нищо общо с управлението. Ичиндар със сигурност знаеше за тези седем момичета и вероятно и за историческите обстоятелства, наложили публичното им представяне преди съзряването им. А сега постът му бе много повече от религиозна церемония.
Слънцето грееше жарко по топаза на мраморните подове. Имперските стражи стояха като статуи. После, с ледена отмереност, Ичиндар отпусна стегнатите си юмруци на облегалките на златния трон. Гняв бе сковал лицето му. Въпреки това гласът му беше сдържан и царствен, когато благоволи да отговори.
— Лорд Анасати — заяви той и думите му отекнаха под високия купол, — бихме се радвали повече да ви представим нашия син, когато боговете решат да ни благословят с наследник. Колкото до нашата дъщеря Джеиля, щом на лорда на Анасати му харесва да се вслушва в клюката на дойките й, които се хвалят, че всяко бебе, над което се суетят, е благословено с необичайна красота, тогава даваме позволение да й се направи портрет от някой от художниците, които покровителстваме, и да се прати в именията на Анасати. Това е нашата воля.
Традиционната фраза отекна в тишина. Ичиндар не беше марионетката, каквато бяха предшествениците му, а император, който се бореше да съхрани авторитета си. Мара се отпусна с облекчение. Справянето му с агресията на Джиро беше великолепно. Портрет на дете! Ичиндар изрядно бе извадил ножа от раната. Но за жалост оставаше по-големият проблем. Джиро беше дръзнал първи да изрече мисълта, че Джеиля ще се превърне в пътя на съпруг към златния трон. Нямаше да остане още дълго хубаво дете — съвсем скоро щеше да се окаже страстно оспорвана награда във Великата игра. Самата Мара бе откъсната от ордена на богинята Лашима още като момиче и бе хвърлена във вихъра на кървавата политика, така че усети как сърцето й е изцяло спечелено за детето.