Юздите на управлението щяха да се изплъзнат от ръцете на Ичиндар в деня, в който най-голямата му дъщеря се омъжеше. Освен ако не успееше да създаде мъжко дете, традиционалистите щяха да използват Джеиля като мощно средство да подронят властта му, особено ако съпругът й се окажеше могъщ благородник.
Долу на пода, зад перилото на молителите, Джиро скръсти ръце над гърдите си в осветения от времето имперски поздрав. Поклони се пред почетната гвардия на императора и се изправи с усмивка.
— Благодаря на Небесната светлина. Портрет на Джеиля, който да окача на стената на стаята си, е голямо благоволение, наистина.
Не се осмели да каже стената на спалнята, забеляза Мара отмъстително. Но това, че се въздържа от толкова низък коментар публично, демонстрира презрението му към мъжа, който седеше на златния трон. И Мара с внезапна интуиция осъзна, че Джиро нямаше да е толкова злобно язвителен, ако не присъстваше и тя. Подигравката към Ичиндар целеше да уязви и нея.
— Опасявам се, че днес не ти бях от полза, господарю — промълви тя, след като лордът на Анасати излезе.
Ичиндар понечи да й подаде съчувствено ръка, спомни си, че дава официална аудиенция, и се въздържа.
— Милейди, грешиш — промълви в отговор. Косата му бе полепнала на челото, толкова влажна от пот, че усилията на момчетата с ветрилата не можеха да я изсушат, юмруците му бяха стегнати на облегалките на трона. — Ако те нямаше, твърда като скала в нозете ми, със сигурност щях да изгубя самообладание! — Завърши с гняв, който беше сдържал пред ядосалия го враг. — Човек трябва да е много безскрупулен, за да се унизи да атакува чрез бащината обич.
Мара замълча. Беше познавала много такива безскрупулни хора. Паметта мъчително я върна към две убити деца, момче и момиче под пет години — децата на покойния лорд на Минванаби, — загинали заради нейните действия. Ръката й се отпусна на корема й, върху нероденото й дете. Стисна зъби решително. Беше загубила син и още едно дете от Хокану, което така й не беше могла да познае. За сетен път се закле смъртта на тези млади и невинни същества да не бъде напразна. Готова беше да умре и името на Акома да стане на прах, но не и да позволи на Джиро да възстанови поста Военачалник и да върне безсмислените кървави конфликти, компрометирали Играта на Съвета в името на честта. И след като първите стъпки към промяната вече бяха направени, нямаше да отстъпи.
Очите й срещнаха погледа на Ичиндар и мисълта й все едно бе изречена на глас. После вратите се отвориха и имперският херолд обяви следващия молител.
До залез-слънце оставаше много време.
Хокану смъкна кожените си ръкавици за езда и попита облечената в бяло особа, преградила пътя му към входа:
— Къде е тя?
Но огромният дебел слуга дори не помръдна. Лъсналото му кръгло като месечина лице се вцепени от негодувание при проявата на такава непристойна припряност от страна на лорд Шинцаваи. Имперският хадонра беше човек грижлив и ръководеше огромния комплекс на личните покои на императора с непоколебима и хладнокръвна ефикасност. Молци не се въдеха в имперските килери, слугите изпълняваха задълженията си като добре смазан механизъм и загрижени съпрузи не нарушаваха сутрешния оглед на хадонрата с команди, по-уместни за бойното поле.
Застанал непоклатимо на входа на преддверието, огромният мъж скръсти месестите си ръце и заяви:
— Не може да влезете сега, милорд.
— Казаха ми, че жена ми е в родилни мъки отпреди два дни. Оттогава яздя, без да спирам, от именията си отвъд Силмани, и не съм спал. Искам да разбера дали жена ми е жива и здрава и дали наследникът ми се е родил здрав. Пусни ме в покоите й.
Имперският хадонра изкриви устни. Миризмата на варварските същества, просмукана в Хокану, беше оскърбителна. Колкото и могъщ да беше лордът, колкото и твърд поддръжник да беше на Небесната светлина, вонеше на плътта на конете си и трябваше да се е изкъпал, преди да се появи в тези коридори.