— Касума е част от новия ред — каза тя, преглътнала обидата си. — Трябва да носи факела след нас, с брат й Джъстин до нея. Ще предвожда армии, ако трябва, също както той ще се стреми да поддържа мир без силата на оръжието, мир, който ще е нужен, за да се изгради по-добро бъдеще.
Хокану споделяше тази мечта.
— Да, любима. Права си.
Но не можеше напълно да потисне скръбта и разочарованието си, че мечтите му няма да бъдат въплътени от момче, което да споделя любовта му към груби мъжки занимания.
Мара долови полуистината зад тона му. Фактът, че Хокану не можеше да прегърне идеята за своята първородна като наследничка, не беше нещо, което щеше да прости лесно — но пък тя не знаеше за споделеното от жреца на Хантукама, че няма да има повече деца.
Хокану го бе скрил от нея, макар да знаеше, че ако й каже, тя ще разбере защо се държи така. Вгледа се в нея, забеляза колко хлътнали са страните й и колко състарено е лицето й от грижите през престоя й в Имперския дворец и реши, че отчуждението във връзката им ще се поправи само с времето. Но скръбта, която щеше да й причини знанието за бездетността й, можеше да не я напусне никога. Нека се вкопчи в надеждата, реши той, и погледът му стана по-топъл, макар и все така малко отдалечен.
— Всички ще се справим — промълви той, без да се усети, че мисли на глас. Спомни си предупреждението на Великия Фумита и добави: — Слава на боговете, че домът Шинцаваи няма повод за вражда с Джиро от Анасати. Това би създало усложнение, което никой от нас не може да си позволи.
Мара го гледаше странно.
— Какво има, обич моя? — попита Хокану.
Тя отвърна рязко:
— Лоша вест. Аракаси изпълни мисията си срещу обаджана на тонг Хамой и донесе това.
И кимна към дневника, оставен на една масичка встрани. Хокану го погледна и веднага видя цветето на тонга Хамой.
Пронизващият поглед на жена му не се откъсваше от него и лордът на Шинцаваи попита:
— Какво е това?
Мара си пое дъх.
— Скъпи, съжалявам. Баща ти имаше врагове, много. Смъртта му не се дължи на старост или на естествени причини, а на рядка отрова, нанесена от игла стрела, докато е спял. Смъртта на баща ти е причинена от убиец тонг, за което е платено от Джиро от Анасати.
Хокану се вцепени.
— Не — промълви невярващо и все пак с пълното съзнание, че Мара казва истината. Премисли в нова светлина предупреждението на Фумита на погребението и разбра, че кръвният му баща, магьосникът, е узнал по някакъв начин за намесата на тонга в естествения ред. Отново го прониза скръбта, че дните на Камацу са били съкратени, че на един мъдър и проницателен стар човек бяха откраднали последните дни под слънчевата светлина.
Беше наглост! Оскърбление на честта! Лорд Канацаваи бе изпратен преждевременно в залите на Червения бог и въпреки всякакво предупреждение, въпреки всякакво Събрание на магьосници, Джиро от Анасати трябваше да отговаря за това. Фамилната и кланова чест изискваха смърт, за да се поправи равновесието.
— Къде е Аракаси? — попита той дрезгаво. — Искам да говоря с него.
Мара поклати тъжно глава.
— Донесе ръкописа и помоли да го освободя от задълженията му. Въпрос на лична чест. — Не спомена за сумата, за която я бе помолил, нито че причината включва млада жена. — Атентатът му срещу обаджана беше храбро и рисковано деяние. Добре се справи и оцеля. Удовлетворих молбата му. — Намръщи се, спомнила си разговора и мисълта си тогава: че той изобщо нямаше да я помоли за благодеяние в толкова опасно време, ако смутът в сърцето му не беше толкова настойчив. — Ще ни докладва, когато може — завърши Мара. Никой не съзнаваше повече от Аракаси взривния потенциал на свитъка със записите на тонга. Не само смъртта на Камацу бе изредена в него: в записите имаше и други убийства, все още неизпълнени, редом с плащанията, направени от лордовете, пожелали смъртта на съперници или врагове.
Платеното убийство под всякаква форма беше безчестие, както за жертвата, така и, ако се разкриеше, за фамилията, платила за деянието. Откраднатият от Аракаси свитък съдържаше достатъчно информация, за да хвърли империята в хаос от фамилни вражди.
Но това, че Камацу беше умрял от стрела на убиец, беше наглост, която не можеше да се подмине, и тя каза с глас, твърд като варварско желязо: