Мара сведе глава в поклон, както се полагаше между равни.
— Поздрави, Господарке на Акома, Слуга на империята — каза царицата с висок писклив глас.
— Почести за кошера ти, царице — отвърна Мара, след като Люджан й подаде ръка да я отведе до чакащите я възглавнички. Бързата комуникация на чо-джа все още беше загадка за нея. Царицата по някакъв начин сякаш винаги научаваше предварително за пристигането й и доколкото можеше да се прецени, владетелката на кошера като че ли се радваше на тези гостувания. Мара беше престанала да се опитва да разбере чо-джа в човешки термини. Животът с варварин от друг свят я бе научил, че настойчивото гледане през цурански очи я прави сляпа за освежаващи прозрения.
Докато Люджан се погрижи за разполагането на почетната й гвардия, слугите й подредиха сладкиши и мидкемийски чай, за да се освежи, както и да ги сподели с представители на чо-джа. Въпреки песимистичните пророкувания на Джикан след отравянето от фалшивия мидкемийски търговец Мара се бе пристрастила към ароматната напитка. И понеже никога не губеше удобна възможност, бе надмогнала личното си нещастие и бе завладяла пазара на чай, кафе и шоколад.
След като баналностите с опитването на чая и обсъждането на търговията приключиха, царицата кривна глава в жест, който Мара бе започнала да тълкува като въпросителен.
— Каква причина те води тук, лейди Мара? Деликатесите, които си ни донесла като мостри, можеше много лесно да се пратят по бегач.
Мара се затрудни с отговора. Колебанието й беше достатъчно необичайно, та Люджан да наруши воинската си официалност и да я погледне накриво, за да се увери, че всичко е наред. Осъзнала, че мълчанието й погрешно може да се изтълкува като притворство, Мара избра искреността, макар да рискуваше, че ще изглежда глупаво.
— Нямам определена цел, освен нуждата от мъдростта ти.
Царицата замълча. Слугите около нея щъкаха по задачите си.
Воините пазачи не помръдваха, но Мара знаеше колко бързо могат да се задвижат при заповед. Притеснена да не би да е нарушила етикета, тя потисна импулса си да добави извинения. Ако бе нанесла обида, а след това покажеше слабост пред силата на чо-джа, можеше изобщо да не се измъкне жива от тези тунели.
Царицата сякаш долови неудобството й и каза:
— Много от вашите понятия са непонятни за нас, лейди Акома. Това, което наричаш мъдрост, е между тях. Вашите човешки понятия обозначават идея, предавана от предишно поколение на ум с по-малък жизнен опит. Прости ми, не желая да намеквам, че нашият вид сме в някакъв смисъл по-висши от вашия, но нашето съзнание не е изолирано. Умът на кошера, който споделяме, според вашите термини обхваща хилядолетия. За нас вашата перспектива е мимолетна, понеже е свързана с продължителността на един човешки живот. Доколкото ние, чо-джа, можем да споделим нещо извън разбирането ни, ще се опитаме да ти дадем помощта си.
И царицата сгъна малките си закърнели предни крайници, за да покаже търпение и готовност да изчака.
Мара заби невиждащ поглед в чашата си. Знаеше, че индивидуалността на чо-джа е част от ума на кошера. Личната автономия не играеше никаква роля в тяхната култура и само столетията взаимодействие между видовете бяха позволили на насекомоподобните да си изградят някакъв усет за човешка идентичност, отделена и сама от цялото. За мисленето на кошера индивидуалността съдържаше озадачаващи и противоречиви иронии. От гледна точка на чо-джа понятието за глупост, за това, че някой действа против собствените си интереси или тези на семейството си, изглеждаше безумие в невъобразими пропорции. А без глупостта, помисли кисело Мара, процесът на човешко обучение нямаше смисъл. Абстрактният термин мъдрост ставаше твърде ефимерен, за да може да го схване умът на кошера.
Мара се намръщи и опита наново.
— В краткия ми опит твоят съвет и този на други човешки същества ме е научил, че живея в един малък свят. Доскоро мислех, че имам някакъв контрол над този свят.