— Отвъд… — Разбира се! Колко наивна беше! Като повечето цурани, тя смяташе, че всички народи лежат под крилото на империята, освен Изгубените земи на юг и турилците на изток. Попита тихо: — Има ли народ, който живее на изток от Турилската конфедерация?
Царицата отвърна мигновено:
— Наричат се чадана.
Едва способна да прикрие възбудата си, Мара прошепна:
— Хора ли са?
— Те са досущ като вас и турилците.
Мара погледна Люджан, който изглеждаше точно толкова изумен, колкото се чувстваше и тя. Колко провинциални бяха сънародниците й — да смятат себе си и империята си за центъра на всички светове. Цуранската философия по-лесно можеше да възприеме хора, живеещи на друг свят отвъд разлом, отколкото на други континенти в Келеуан.
— Какво лежи отвъд земите на чадана?
— Огромно водно пространство — отвърна царицата. — Солено като Кървавото море и е дом на егу.
Мара никога не беше виждала егу, гигантските същества, които обитаваха дълбините на океаните, но беше плавала и беше слушала моряшки разкази как отбивали нападенията на тези чудовища с копия, наострени на огън.
— Има ли земи отвъд тези океани?
— Много. И много народи — призна царицата. — Толкова много, колкото са земите и народите отвъд морето западно от нас.
Изумен до степен да забрави протокола, Люджан рискува с въпрос:
— Защо нашите хора не знаят за тях?
Мара бързо кимна в знак, че приема нетактичната намеса.
— Защо?
— Това е забранено.
Мислите на Мара закипяха. Какво беше забранено? Не знанието за другите народи отвъд Цурануани, иначе царицата нямаше да сподели дори тези оскъдни факти. Дали онези чужденци отвъд моретата притежаваха знание, което Черните халати смятаха за заплашително? Потисна тръпката си. Такива мисли бяха твърде опасни да се изказват на глас дори тук. Двете с огромната царица се гледаха в мълчание, напрегнато от безсилие. Само да можеха двата вида да си говорят ясно, толкова много можеше да се научи и разбере! Все пак неизказаните изводи изостряха любопитството. Мара се почувства съживена от нова надежда. Защото макар силите на Събранието тепърва да можеше да се окажат всемогъщи и фамилното й име да бъдеше забравено във времето, все пак бе осъзнала съществуването на един по-голям свят, свят отвъд империята. Можеше да тръгне на път отвъд границите в търсене на ново знание и навярно да намери отговор на затруднението си. Внезапно осъзнала колко дълго е прекарала в подземните пещери, закопня да си тръгне. Ако възнамеряваше да напусне империята на пътешествие, щеше да е нужна дискретност, както и припаси, и грижливо планиране. Враговете й, особено Джиро, не трябваше да чуят за заминаването й. Докато обмисляше практическите подробности, й хрумна, че в собствената й култура също има неизследвани от нея области. Можеше да започне с храмовете, чието жречество бе посветено в могъщи загадки. И там имаше практикуващи магията на по-низшия път, вещи, както и шарлатани понякога, незаслужили правото да се учат в Града на магьосниците.
Обзета от нетърпение да започне, Мара реши да сложи край на срещата.
— Царице, сигурно Богинята на съдбата ме е насочила тук, защото ми беше предложен свеж нов подход към затрудненията ми.
Царицата махна с преден крайник.
— Ние сме доволни. Макар все още да смятаме за странно, че трябваше да пътуваш толкова мили по реката, след като ти бяхме толкова близо подръка.
Мара повдигна вежди.
— Значи умът на кошерите също е един? Мога да се обърна към теб, като говоря на царицата на кошера в земите, където сега живея?
— Винаги.
Обнадеждена от този начин да поддържа връзка където и да я отведат пътуванията й, Мара попита:
— Ако напусна империята, дали ще е възможно да се съветвам с теб, ако намеря чо-джа в някоя далечна страна?
— Това е забранено.
Мара въздъхна разочаровано.
— Още един въпрос, ако можеш да отговориш. Защо преговаряте с мен и с други, след като сме ваши завоеватели?
Царицата се поколеба. Уплашена, че най-после е нарушила границата на благоразумието, Мара не смееше да вдиша. После, след като трескавата дейност на оплодителя й продължи, се сети: царицата не беше ядосана, а претегляше думите. За известно време Мара очакваше да чуе, че този отговор също е забранен.
Но царицата кривна леко глава и каза твърдо: