Мара остави тежкия печат и прехвърли наум указанията си за Джикан, Инкомо и Кейоке, които щяха да се грижат за всичко по време на продължителното й отсъствие. Ириланди, вторият й Силов водач, в момента бе заминал при Шинцаваи, в подкрепа на Хокану, докато той консолидира властта си като Управляващ лорд. Имало беше дребни опити за нанасяне на щети от врагове и едно-две нарушения на съюзи, причинени от натиска на традиционалистки фракции. Хокану все още не беше изпратил официален отговор на поканата на императора да приеме имперския пост на баща си. В писмото си до Мара забавянето му беше уловка, предназначена да извади на светло неприятелски съперник.
Беше написал:
Първият съветник на баща ми Догонди е съкровище — дяволски умен и с чувство за хумор. Обича да унизява враговете ни, като ги кара да изглеждат глупаво. Вчера например ми каза: Убиеш ли човек, отстъпваш му чест в очите на боговете. Присмееш ли му се, го засрамваш.
При мисълта за тази истина Мара се усмихна. Но задоволството й помръкна, като се замисли за останалата част от писмото на съпруга си. Макар да беше под голямо напрежение и обект на ежедневни критики от ревнивите си братовчеди, все пак можеше да попита по-задълбочено как е дъщеря му. Това, че Мара обмисляше дълго и вероятно опасно пътуване, докато детето все още се нуждаеше от кърмачка, като че ли изобщо не го притесняваше.
Но пък, честно казано, Хокану не беше мъж, който ще се поддаде на тревогите си. Можеше да е ужасно притеснен, но да не иска да я натоварва. Мара можеше да прикрие пътуването си като поклонничество и враговете й традиционалиста можеше да се излъжат. Анасати можеше да преглътнат заблудата за няколко месеца, докато Първият съветник на Джиро разкрие истината, но Събранието на магьосниците бързо щеше да прозре хитрината, ако доловяха някаква причина да поставят мотивите й под въпрос. Мара затвори очи и избута кичур тъмна влажна коса от челото си. Изтласка от ума си кошмарния спомен за огнения дъжд, изсипал се над Имперската арена, когато Миламбер бе дал воля на гнева си.
Ако Черните халати решаха да я спрат, всичко щеше да е загубено в един разкъсващ, брутален миг. Не трябваше да им дава повод за подозрение, а това означаваше седмици грижливо планиране.
Отново се опита да изхвърли от мислите си ужаса от разрушенията, причинени от Миламбер на Имперските игри. Варварският Черен халат беше непокорен, дори упорит, беше чула. Самото Събрание го беше прогонило след действията му, нарушили Небесния ред с искането робите да бъдат освободени. Хрумна й, че може би този Миламбер гледа на живота по същия чудат начин като любовника й Кевин… че животът означава повече от честта и че религията не управлява живота на хората, а предлага напътствие. Намръщи се. Щом Миламбер беше сметнат за ренегат от своите, не можеше ли да й помогне в сегашната й дилема?
Тласната от вдъхновение, Мара плесна с ръце. Момчето, назначено от слугите й за неин роб бегач, се появи на вратата, светлокосо хлапе едва ли на повече от десет години. Беше повишено от пастирче до домашен роб и все още се чувстваше неловко в униформа. Мара забеляза, че трепери от благоговение, докато й се покланя.
Съжали го, но пък синовете й бяха буйни момчета и тя знаеше колко трудно е да научиш някого на покорство. По-добре беше, че е кротък.
— Кализо — каза строго. — Ела тук.
Момчето се изправи, цялото остри колене и ококорени очи. Приближи се към нея и непохватно се спъна в ръба на килима. Сандалите му бяха нови, с все още твърди подметки.
Мара взе направено от чо-джа бонбонче от вазата до писалището си, подхвърли му го и се усмихна, щом момчето се отърва от непохватността си и го улови.
— Кализо, можеш ли да ми кажеш кога тръгва следващият товар коприна за Равнинния град, за износ в Мидкемия?
— Следващата седмица, господарке — изфъфли момчето заради бонбона в устата си.
Мара помисли за миг, после посегна за перото. Пръстите й леко трепереха.
— Имам писмо, което трябва да замине с представителя. Доведи го тук, защото трябва да поговоря с него.
— Веднага, господарке.
Момчето се поклони, обърна се и напусна с бързина, която оправдаваше назначаването му на новия пост. Мара припряно написа кратко писмо, адресирано до Миламбер, Магьосник, Островното кралство, Мидкемия. Докато капеше восъка и удряше фамилния печат, се зачуди дали това няма да й донесе гибел.