Мара се зачуди колко ли от шпионската мрежа вече е съществувала, когато Аракаси се е заклел пред натамито на Тускай. Възхити се от това колко високо се бе издигнал човек от толкова низше потекло. А сега се бе появила Камльо и съдбата и се беше оплела с неговата по нежелан начин.
— Пий — подкани го тя. — Имаш нужда.
Началникът на шпионите й отвърна с празен поглед, после се намръщи от отвращение. Не обичаше пиенето: алкохолът притъпяваше реакциите му.
— Господарке — промълви той прегракнало. — Изобщо не съм това, което бях.
— Пий! Това е заповед! — сряза го Мара. — Ти си човек и имаш сърце, което може да страда, дори и да не си го знаел доскоро. И твърдя, че грешиш. Ти си повече, отколкото беше. Промяната е за добро.
— Не и ако желаеш да продължа работата си като Началник на шпионите. — Самото признание сякаш го потресе и Аракаси взе чашата и я изпи до дъно. Погледна Мара гневно. — Какво можеш да знаеш ти за лошото и доброто?
— Всичко — отвърна му тя с укор. — Имах Кевин и го загубих. Имах съвършения съпруг, който разбираше сърцето ми, докато едно глупаво неразбирателство не го отчужди. Имах две деца, сега мъртви.
Засрамен, Аракаси сведе очи и заби поглед в килима.
— Надявах се, че примерът с теб и Хокану може да отвори очите й за нов живот. — Сви рамене смутено. — Вие двамата сте учителите ми, господарке.
Мара се вгледа в напрегнатия мъж пред себе си. Вещината му често я беше изумявала — до този момент, когато осъзна колко много от постиженията му са се коренили в една безрадостна, пресметлива логика.
— Аракаси, освободи я. Позволи й да намери себе си. — Очите му се вдигнаха да срещнат погледа й, питащи, и Мара усети, че и тя има нужда от вино. Взе чашата си и отпи горчиво-сладка глътка. — Помисли, най-умен от слугите ми. Никога не си изпитвал негодувание, защото не си обичал. Камльо може да мрази, може да изпитва горчивина, защото може да бъде наранена. Основната й същност е обичлива — иначе защо ще се самоотбранява толкова пламенно?
Той сведе очи.
— Моля се на боговете да си права, господарке.
— Права съм. — Убедеността и прокънтя в уютния сумрак на стаята. Но никоя истина не можеше да гарантира изхода. Дали Камльо можеше да надрасне миналото си и да оцелее без рани, само времето щеше да каже.
Аракаси седеше и въртеше чашата в ръцете си. Докато го гледаше, Мара си помисли, че е изгубил острата си проницателност. Заговори му с добронамерена убедителност.
— Тя няма да напусне тези имения. Ще остане и ще служи тук. Това поне знам.
— Иначе щеше да си тръгне веднага? — Аракаси се изсмя нервно. — Как можеш да си сигурна, господарке?
— Иначе нямаше да приеме гостоприемството ми. — Мара се усмихна. — Гордостта й е като огън. С годините съм се научила да преценявам човешкия нрав бързо. Ще сте подходяща двойка.
Това го поотпусна. Аракаси остави бокала си на лъскавия под, празен, и си взе плодове, сирене и хляб. После смени темата.
— Получих съобщението ти, господарке. И мисля, че знам защо ме повика. — И макар чувствата му към Камльо явно да го вълнуваха, гласът му не издаде нищо, когато докладва: — Градът на магьосниците е недосегаем. Не си навличай гнева на Събранието. Опитахме седем пъти да намерим достъп. Четирима души са мъртви, другите трима изчезнаха и също ги броя за мъртви. Никой не може да бъде проследен до нас, но още един опит може да ни провали.
— Предполагах го. — Мара го погледа мълчаливо, докато той се хранеше, прехвърли в ума си разкритията в кошера на чо-джа и му каза за плана си да посети Турилската конфедерация.
— Не мислех, че сериозно се каниш да тръгнеш на поклонничество, господарке.
Мара повдигна вежди.
— Защо? Аз съм набожна. Нима не се канех някога да се закълна в служба на храма на Лашима?
В очите на шпионина блесна иронична искра.
— Това беше много преди да срещнеш един червенокос мидкемиец, господарке.
Мара се изчерви.
— Вярно. — След това се засмя. Аракаси винаги беше стимулирал мисълта й. Сърцето, което бе държал скрито през всичките тези години, се оказваше радост за нея.
— Трябваш ми, за да прикриеш следите ми с хитрост. Също така искам да преровиш имперските архиви за исторически текстове, които биха могли да ни покажат какви обстоятелства са довели до тайнствения ни мирен договор с чо-джа.
Аракаси спря да дъвче. Очите му изглеждаха дълбоки като ями.