— Какво се върти в коварния ти ум, между другото?
Чумака сложи последната фигура на мястото й, подкани с жест господаря да направи първия ход и отвърна:
— Важното е какво се върти в ума на Мара.
Достатъчно благоразумен да не го прекъсва с въпроси, Джиро придвижи напред една пешка. Контраходът на Чумака последва незабавно. Принуден да се задълбочи над стратегията, Джиро съжали, че му липсва склонността на противника да следи няколко теми едновременно, докато съветникът му уточняваше.
— По-късно тази седмица главният ти инженер ще е в Онтосет, за да наема дърводелци и занаятчии, които да построят обсадните машини по прототиповете, които ти пресъздаде от древните ръкописи.
Джиро вдигна очи от игралната дъска. Обсадните машини бяха най-секретният му план, тайна, която пазеше дори от най-близките си съюзници, или така поне вярваше. Не искаше да се дърдори небрежно по темата и тонът му издаде сдържано раздразнение.
— Мара не може да е чула нищо за прототиповете ни в навесите за горене на въглища…
— … в горите северно от Онтосет — допълни Чумака с крайно досадния си тон, с който довършваше изреченията на събеседниците си от чисто нетърпение. — Чула е всичко, и то отдавна.
— Махна с ръка към игралната дъска. — Ти си на ход, господарю.
Джиро премести жреца си. На скулите му изби червенина и очите му се присвиха.
— Как така? Защо не си ми казал, че сигурността ни е компрометирана?
— Търпение, милорд. — Чумака премести императрицата си на предната линия. — Казвам ти винаги когато моментът е в твое предимство.
Джиро се овладя с усилие. Хитростта на Чумака понякога беше прекалена: сякаш не можеше да устои да не е най-добрият играч в домакинството на господаря си. Но това, което му липсваше като покорство, се компенсираше от свръхизобретателната му служба. Лордът на Анасати съсредоточи обуздания си гняв върху игралната дъска и зачака ледено спокоен нахалният му съветник да уточни.
Чумака се усмихна с ликуването на дете, открило, че летящо насекомо успява да се измъкне от мрежичката му.
— Милорд, радвам се да видя, че си усвоил изкуството на търпението. Ние позволихме машинациите на Мара срещу нас да процъфтят, за да осуетим още по-добре замислите й. Беше съставила хитър план да внедри сред занаятчиите на строителния обект няколко свои, за да имат удобната възможност да се погрижат обсадните машини да се построят с дефекти. Та когато ги използваме в сражение, или така поне се надява Господарката на Акома, механизмите да стрелят погрешно и да поразят собствените ни войници, или най-малкото просто да не функционират.
Сепнат от неволно възхищение, Джиро повдигна вежди.
— Мара е измислила такъв план?
— Не тя. Нает при нея майстор на играчки. — Чумака премести друга фигура и постави жреца на Джиро под заплаха. — Доста забавен план, наистина.
Намръщен и недоволен от играта, но и несъгласен да признае поражение на два фронта, лорд Анасати се замисли над следващия си ход. Склонността на Първия му съветник да пази тайни граничеше с неуважение. Но Джиро се въздържа от упреци. Слабостта му на шаах беше в страстта му към прибързани решения. Нужна му беше любовта на Чумака към сложната интрига, склонна да плете мрежи и да поставя капани срещу врагове дълги години предварително. Джиро предпочете да спаси жреца си от атаката. Днес настроението му беше благоразумно.
— Какъв ход си наумил, Първи съветник?
Чумака отвърна с усмивка на влечуго.
— Ами, да отнемем гамбита на Мара. Имам списък с имената на хората, които иска да внедри. Можем да уредим да бъдат наети, да ги привлечем дълбоко в територията на Анасати и след това да направим така, че да изчезнат.
— Да ги убием? — Отвращението на Джиро към жестоки мерки отклони вниманието му и трябваше да положи усилие, за да проследи следващия ход на Чумака.
Първият съветник придвижи нова пешка напред и постави две фигури на господаря си под заплаха.
— Бих искал да хванем внедрените кротко. — Заговори както винаги, когато беше доволен от себе си, с котешко мъркане. — Не да ги убием. Може да имат полезна информация за нас. Бих искал да науча точно как майсторът на играчки на Мара смята да саботира нашите обсадни машини, това първо. Сигурен съм, че модификациите в плановете би трябвало да са много хитри, за да не бъдат забелязани от майсторите ни. Това обаче е по-маловажното.