Което насочваше към едно възможно заключение.
— Това може само да означава, че записите им са изгубени. — Джиро с усилие задържа гласа си спокоен. Съдържанието на записките на тонга можеше да посрами дома му не на последно място и заради последното му плащане: да купи покушението над стария Фрасай от Тонмаргу, който се вслушваше в Хопара от Ксакатекас твърде често, когато търсеше съвет за политически решения. Докато Фрасай оставаше жив, смъртта на Камацу щеше много малко да послужи на каузите на традиционалистите. Хокану много скоро щеше да застане на поста на баща си, но връзката му с Мара и Акома щеше да го затрудни срещу всеки ход, направен от съюзниците на Джиро, само след като подкрепящият глас на Фрасай бъдеше премахнат. Ако Имперският сюзерен паднеше, силите на Имперския канцлер в Съвета на императора щяха да се окажат осакатени при удар. Но Джиро имаше нужда смъртта на Фрасай да бъде дискретна. Убийството на човек от собствения клан, особено на собствения ти кланов Боен вожд, беше краен акт дори според цуранските стандарти.
Чумака продължи малко стъписано:
— Тайните записи са били откраднати, така поне съобщава всеки продавач на слухове в Свещения град. Чудя се дали Мара притежава записите на тонга? — Трябваше да ги притежава. Ако съюзник имаше достъп до такива тайни, то агентите на Анасати щяха да са уведомени. Противник просто щеше незабавно да извлече изгода от информацията, освен ако… единственият враг на Анасати, който беше под задръжки да не предизвиква конфликт, беше фракцията Акома-Шинцаваи, групирана около Мара. Чумака поглади брадичката си, напълно забравил за играта на шаах. Ами ако беше пресметнал погрешно? Ако Началникът на шпионите на Мара се окажеше по-добър играч от него? Ако под делата на Анасати беше зейнал капан и само чакаше една погрешна стъпка, за да щракне и да се затвори?
— Притеснен си — отбеляза Джиро с тон на възможно най-добре престорена досада.
Забелязал, че господарят му прикрива крайното си недоволство, Чумака се постара да омаловажи проблема.
— Предпазлив съм — отвърна с пълното съзнание, че най-лошите му кошмари рядко се сбъдват в ежедневието. Активното му въображение му помагаше да е майстор в работата си. В нетърпението си да влезе в схватка с противника си от Акома можеше лесно да е бил подведен към невнимание. Трябваше да се отдръпне, да изчака и да наблюдава като търпелив ловец. Обучените от майстора на играчки на Мара трябваше да се поемат с изключително внимание.
След това се усети, че е мълчал твърде дълго и че неуморният ум на господаря му е на ръба на раздразнението, и се усмихна ведро.
— Дали да не хапнем, господарю? Или ще довършим играта, в която си много близо до загубата?
Джиро погледна сърдито подредбата на фигурите на игралната дъска и направи неодобрителен жест, който премина в пляскане за слугите.
— Две поражения на празен стомах са повече, отколкото един господар би трябвало да поеме преди разсъмване. — Намръщи се, сетил се за мъртвия обаджан, и изруга: — Проклета да е! Ако не беше защитата на Събранието, щях да съм я унизил до просия.
Градинарят избърса чело. Подпрян уж небрежно на дръжката на греблото, оглеждаше цветните лехи под следобедната слънчева светлина. Цветовете бяха ярки, без изсъхнали семенници или повехнали венчелистчета. Почвата беше подравнена, без бурени, всеки храст беше подрязан изрядно.
Пенсионираният имперски служител, настанен в това домакинство, рядко използваше жилището си. Тъй като ценеше мира и тишината, градините му бяха устроени така, че да задържат настрана шумотевицата на Свещения град. Имаше пердета на очите и обикновено забравяше лицата на градинарите си. Поради това хубавата му частна лична градинка срещу градската библиотека предлагаше съвършеното място за срещи за един Главен шпионин, който търсеше тайна размяна на информация, купена с подкуп на един от писарите на архиваря.
Аракаси плю в шепите си, както щеше да направи всеки усърден градинар, и отново хвана греблото. Потъмнелите му от слънцето ръце изглеждаха все едно, че бе упражнявал този труд през целия си живот. Започна отново да заглажда сухата пръст. Ако не бяха очите му, които прикрито следяха входа към архивите от другата страна на широкия булевард, беше влязъл в ролята си до съвършенство.