Днес беше още по-педантичен и предпазлив от обичайното. След промяната в светогледа, предизвикана от Камльо, вече не се доверяваше на инстинктивните си реакции. Не залагаше вече на способността си да действа с предишната бързина. И най-важното — притесняваше се. Щеше ли емоцията да го накара да се поколебае? Вече не виждаше хората, дори враговете, като пионки на игрална дъска. Личното му съзнание спрямо дълга му като слуга създаваше конфликт, който се боеше да подложи на изпитание.
След осуетения му опит да внедри агент в Града на магьосниците разбираше, че всяко търсене в стари текстове по тайнствена тема или ровене в забранени исторически епохи може да привлече внимание. Освен това библиотеките бяха страстта на Джиро и половината им персонал бяха шпиони на Анасати. Тъй като Имперските архиви рядко се посещаваха, освен от изучаващи история, повечето от които послушници на един или друг храм, всеки непознат, пратен вътре като агент, щеше да породи въпроси. След издигането на Ичиндар до абсолютно управление Денят на молбите се бе превърнал в мястото, където се обсъждаха публично неясни точки в закона. Висшият съвет вече не пращаше куриери да преглеждат купищата изтъркани пергаменти, за да се изяснят тънкостите на традицията в дебати на търговци или гилдии.
Аракаси беше доста затруднен, докато намери студент послушник, чиято вярност вече да не е компрометирана. Накрая му се беше наложило да потърси услугата на послушници на Червения бог, които се чувстваха задължени на лейди Мара за нейната услуга.
Сега, докато работеше и хвърляше крадешком погледи към резбованите врати от другата страна на булеварда, Началникът на шпионите беше притеснен от това колко безполезна бе станала установената оперативна мрежа. Не смееше да потърси резидентите си в имперския дворец, тъй като те всички, както предполагаше, вече бяха под наблюдението на Чумака. Бяха се появили достатъчно признаци, издаващи, че дворцовият клон на мрежата му е компрометиран. Тъй че Аракаси бе пратил вътре иначе безвреден студент, който да отклони агентите на Чумака от дирята. Знаеше обаче, че врагът няма да се подведе задълго.
Двама жреци на Туракаму и студент послушник, носещи подпечатани искания от Висшия храм, бяха разкрили текстове по темите, които бе поискал. Беше прекарвал нощите си на светлината на свещ и четеше редове, изписани с избеляло мастило. Всяка сутрин бе изпращал кодирани съобщения до Мара в старото имение на Акома, стеснявайки възможностите: времето на конфликта, довел до тайния договор с чо-джа, можеше да е свързано с гражданско вълнение преди осемстотин години, два века след основаването на империята, или с друг период четиристотин години след това, когато нямаше споменаване за никаква война, а прегледът на родословните дървета показваше наследявания, прехвърляни на първи или втори братовчеди и безразборен брой непълнолетни наследници. Може би тези прекъсвания на иначе добре установени династии се дължаха на някаква епидемия, но текстовете не споменаваха нищо за нея.
Данъчните записи от онези времена показваха и нарастване на сумите. Счетоводните книги съдържаха странни празноти празни редове за данни, които биха показали как се е изразходвало такова богатство. Сега Аракаси чакаше да получи списък на имперски пълномощия за двата проучвани периода. Ако имперският управител беше платил суми на художници от гилдията да нарисуват бойни сцени или на скулптори да направят възпоменателни арки на победата, със сигурност трябваше да е имало война. След това можеше да се проследят храмови записи за дарения за молитвени порти, пратени от богати вдовици, пожелали духовете на загиналите им съпрузи да бъдат съдени милостиво от боговете. Аракаси се намръщи. Ако можеше да намери доказателство за война, можеше да прерови фамилни записи и може би да изрови факти от дневници на мъртви владетели, говорещи за конфликт, който може да е бил заличен от публичните архиви.
Мара беше сдържана и предпазлива в указанията си, най-вероятно от опасения за него. Знаеше, че чувствата му към Камльо го правят уязвим. Но ако пощадяха сърцето и дарбите му, Акома щяха да паднат под по-големия и по-коварен план на Събранието на магьосниците. Защото все повече и повече изпъкваше фактът: тъкмо Черните халати възпираха промяната. Бяха позволили издигането на Ичиндар само защото ги устройваше да спрат Тасайо от Минванаби. Но рано или късно щяха да подкрепят традиционалисткия възглед и възстановяването на поста Военачалник и да принудят Ичиндар да се върне към религиозно церемониалната си роля.