Когато Тапек дръпна брадичката си, за да не го одраскат с нокът, Хочопепа каза:
— Предлагам да опитаме други средства, преди да премахнем Слугата на империята. — Неколцина членове на Събранието трепнаха при това недвусмислено повторение и Хочопепа храбро се вкопчи в удобната възможност да наложи аргумента си. — Преди да извършим акт, какъвто никога не е извършван в историята на нашите народи — да унищожим притежателя на най-почетната титла, която един гражданин може да получи — нека обсъдим.
— Ние обсъдихме… — прекъсна го Тапек и спря.
Хочопепа продължи да върви и с привидна непохватност се блъсна в по-младия си колега и го извади от равновесие. Тапек беше принуден да отстъпи или да падне, Хочопепа спокойно продължи монолога си.
— Първо би трябвало да спрем кръвопролитието, а след това да заповядаме Мара и Джиро да се явят в Свещения град. Там може да бъдат задържани, докато преценим този проблем с не толкова размътени глави. Ще гласуваме ли?
Говорителят извика:
— На пода е поставен въпрос.
— Аз държа пода! — възрази Тапек.
В този момент Хочопепа стъпи тежко върху пръстите му. Тапек зяпна. Бузите му пребледняха, след което пламнаха червени. Извърна се гневно към Хочопепа, който стоеше сякаш без да е забелязал и натискаше с цялата си тежест. И докато Тапек беше разсеян от болката, Ходику наложи процедура.
— Виж, сесията беше дълга и досадна — прошепна Хочопепа на Тапек. — Защо не си седнем двамата и да се поуспокоим преди сериозния въпрос с гласуването?
Тапек изръмжа, стиснал зъби. Знаеше, че е много късно да наруши протокола и да отмени искането за формално гласуване. И когато Хочопепа вдигна крака си от пръстите му, обиденият магьосник нямаше кой знае какъв избор, освен да заръмжи недоволно и да се върне при младите си приятели. Говорителят вдигна ръка.
— Гласуваме с да или не. Да заповядаме ли боят да спре и Мара и Джиро да се явят в Свещения град за съд пред нас?
Всички в огромната зала вдигнаха ръце. Светлина лумна от вдигнатите им длани, синя в знак на съгласие, бяла за въздържане и червена за несъгласие. Синята явно преобладаваше и говорителят обяви:
— Въпросът е решен. Нека Събранието се оттегли за храна и отдих и да се събере отново на по-късна дата, за да реши кой трябва да се изпрати, за да извести за това, че призоваваме Мара от Акома и Джиро от Анасати.
— Гениално! — възкликна Шимоне, привидно без да забелязва мрачните погледи на Тапек и Мотеча.
Около тях магьосниците се вдигаха сковано на крака и въздъхваха блажено в очакване на храна и почивка. Сесията се беше проточила толкова дълго, че можеше да минат дни, докато се върне ентусиазмът, за да се събере отново кворум и да се избере нов говорител. А докато един въпрос не бъдеше официално гласуван от пълното Събрание, индивиди като Тапек бяха лишени от възможност да действат независимо. Тънките устни на Шимоне се изпънаха в подобие на усмивка.
— Лично аз мисля, че бих могъл да поспя поне седмица.
— Няма — упрекна го Фумита. — Ще се свреш горе с бутилка вино и изгърбен над гледащия кристал точно като всички нас.
Хочопепа въздъхна дълбоко и рече:
— Едва избегнахме може би най-унищожителното действие в цялата ни дълга история. — Огледа се да се увери, че никой не им обръща ненужно внимание, и прошепна: — И спечелихме няколко дни благодат. Моля се Мара да е задействала някой хитър план или пътуването й до Турил да е донесло някаква защита, която да може да приложи бързо. Ако не, ако я загубим, пропадаме отново в безумните жестокости на Играта на Съвета за още няколко века…
Фумита беше по-откровен:
— Хаос.
Хочопепа изправи гръб.
— Имам нужда от нещо течно и утешително за гърлото ми.
Дълбоките очи на Шимоне заискриха.
— Скътал съм малко от онова кешийско вино, което толкова обичаш.
Веждите на Хочопепа подскочиха в искрена изненада.
— Не знаех, че имаш вземане-даване с мидкемийски търговци!
— Нямам — изсумтя Шимоне. — Има обаче един дюкян близо до кейовете в Свещения град, където като че ли винаги се намира запас. Слугата ми не пита как собственикът се измъква без имперски данъчни печати на всяка бутилка — а и кой би възразил при тази разумна цена?