— За нахалник, който се възползва от жените, си изненадващо проницателен, Люджан — каза Мара.
Бойният водач се ухили, а Аракаси отвърна:
— Ще помисля по това.
— Ако помислиш дори веднъж с жена, си загубен — засмя се Люджан. — Аз поне не познавам нито една, която да се е влюбвала заради логика.
— Люджан е прав — подкрепи го Мара, осъзнала истината. С Хокану споделяха съвършено разбирателство и хармония на тяло и интелект. Но с упорития откровен Кевин, който беше спорил с нея и понякога я беше карал да пищи от безсилие, беше познала страст, която годините не бяха заличили. За миг сърцето й се разтуптя от спомена за него… но после си спомни за битката и за тежестта на проблемите, които изискваха непосредствено внимание.
— Повикайте Военния съветник — каза тя. — Трябва да съставим планове за всички възможни ситуации: как да останем живи.
Палатката затихна за миг. Вятърът носеше дим и полъха на онова, което скоро щеше да се превърне в жестока война или в кръг от въглени след удар на Великите от Събранието.
Бурята отмина и ромонът на капките от мокрите дървета се смеси с виковете на офицери, насочващи войниците си да се устройват на лагер. Бронята на воините беше без отличителни знаци, а палатките, които вдигаха, бяха бозавокафяви. За един небрежен външен наблюдател нямаше нищо, което да отличи лагера на този отряд от хилядите други на ключови позиции из империята. Само дето този като че ли не пазеше кръстопът, мост, брод или важно имение. Отдалечен на мили от възможна битка, този отряд се подготвяше за нощувка сред гъстите лесове на четири дни марш от северозападния край на Кентосани.
На едно възвишение един мъж крачеше нервно под мокрите вечнозелени дървета, а друг, по-нисък и мършав, загърна в промазано вълнено наметало, подтичваше след него да не изостане.
— Колко дълго още трябва да чакам? — сопна се раздразнено Джиро.
Слуга прекоси пътя му и се поклони. Джиро го заобиколи. Привикнал с опасните му настроения, откакто беше тръгнал с армиите, слугата притисна лицето си в гнилата шума.
— Командната палатка скоро ще бъде готова, милорд.
Джиро се обърна, присвил очи с неприязън.
— Не говорех на тебе! — Слугата се хвърли по очи в калта, за да се спаси от неприязънта на господаря си, а лордът на Анасати измести погледа си към Първия съветник. — Колко още, казах?
Чумака забърса капка вода от върха на носа си. Изглеждаше самодоволен въпреки мокрите дрехи и дневния поход през дивите гори.
— Търпение, господарю. Един погрешен ход ще провали цялото планиране, за чието осъществяване се трудихме години наред.
— Не заобикаляй въпроса ми с приказки — каза Джиро, изгубил търпение за празната риторика на Първия си съветник. — Попитах, колко още? Не можем да поставим обсадните машини около Кентосани и да ги държим бездейни безкрайно дълго: лордът на Омечан, когото оставихме да командва, може да се изнерви или да тръгне да гони личните си амбиции. А забавянето само позволява на силите на Шинцаваи да се придвижат достатъчно близо за помощ на Имперската гвардия. Не смеем да допускаме, че Събранието няма да шпионира действията ни. Може да се намесят и да забранят щурма по всяко време! За какво, в името на боговете, чакаме, Чумака?
Дори да беше изненадан от тази тирада, Първият съветник на Анасати не направи нищо повече, освен да спре. Сбръчканото му лице остана безизразно, докато Джиро продължи да крачи напред. След шест енергични стъпки лордът най-сетне забеляза, че слугата, на когото бе заповядал да отговори, вече не върви до него. Едва се сдържа да не изругае. Както винаги Чумака беше предвидил всяка възможност. Или Джиро трябваше да признае нервниченето си, като се върне, за да получи отговора си, или трябваше да заповяда на Първия съветник да дойде до него — а разстоянието между двамата беше достатъчно, за да му се наложи да повиши глас и да покаже на всички наоколо, че унизително се опитва да се наложи.