— Милорд Анасати — поздрави Тапек. — Изпратен съм като делегат да ти заповядам да се явиш в Свещения град. Развърнати са войски и за Доброто на империята Събранието изисква отчет, за да се избегне избухването на открита война.
Благодарен, че мократа коса прикрива потенето му, Джиро отвърна със съвършен поклон.
— Не Анасати ще нарушим вашия едикт, велики. Но ще си позволя дързостта да изтъкна: ако отида, кой ще се погрижи Мара от Акома и нейният съпруг Шинцаваи да спазят едикта против въоръжен конфликт?
Тапек се намръщи.
— Това не е твоя работа, лорд Джиро! Не смей да оспорваш решенията ни. — Макар да не бе привърженик на каузата на Анасати, Великият не понасяше идеята някой лорд да дръзне да изрече дори намек за възражение. — Към лейди Мара е отправен същият призив! На нея също е повелено да се яви в Кентосани. Както и на теб, са й дадени десет дни, за да го направи! В деня след свършека на имперския траур двамата ще се срещнете с членове на Събранието, за да изложите казусите си.
Джиро потисна доволната си усмивка. Десет дни бърз марш едва ли щяха да са достатъчни на Мара да стигне до Свещения град. Неговата позиция беше по-близо, не с ядрото на армията му на юг, както всички щяха да предположат, а в този таен лагер недалече от Кентосани. В подготовка за планираната обсада, Мара трябваше да бърза, за да изпълни искането на Събранието, докато той щеше да разполага с няколко дни, за да си осигури предимство. Но за да скрие посоката на мисълта си, каза:
— Времената са неспокойни, велики. Пътуването по пътищата не е безопасно за никой лорд, след като всеки друг амбициозен благородник се е раздвижил с армията си. Мара може да съблюдава забраната ви да напада личната ми свита, но има други поддръжници и симпатизанти. Много приятели на покойния император имат политическа причина да искат смъртта ми заради това, че оглавявам традиционалистката фракция.
— Вярно е. — Тапек махна великодушно с ръка. — Разрешава ти се да пътуваш с почетна гвардия, за да гарантираш безопасността си. Когато стигнеш до Свещения град, можеш да вземеш със себе си сто воини зад стените. Имперските бели поддържат реда в града, така че този брой трябва да е достатъчен срещу наемни убийци.
Джиро се поклони дълбоко.
— Да, велики. — Остана в почтителната поза, докато бръмченето, издаващо заминаването на Тапек, заглъхна. Когато се изправи, видя, че Чумака отново седи на възглавничките и изтупва оставените от магьосника стъпки, докато отпива от чая си. Държеше се невъзмутимо, все едно не се беше случило нищо, но на лицето му все пак бе избила червенина на нечестиво задоволство.
— Защо си толкова доволен? — попита Джиро, дръпна сухия халат от ръцете на слугата, прекрачи купчината броня, погледна да се увери, че личната му възглавничка не е напрашена, и седна срещу съветника си.
Чумака остави чашата си, пресегна се за чайника и наля вежливо на господаря си.
— Прати бегача си да доведе наследника на Омечан. — Подаде чая на господаря си, потърка ръце и го погледна с блеснали в радостно предчувствие очи. — Планът ни съзрява добре, милорд! Всъщност, съвсем неволно, Събранието ни помага!
Джиро взе чашата все едно беше пълна с гадно на вкус лекарство.
— Пак увърташ — предупреди той, но благоразумно отпрати бегача си по задачата, както го посъветва Чумака.
Щом малкият вестоносец напусна, Джиро погледна с присвити очи съветника си над ръба на чашата и бавно отпи.
— Ще сме зад стените на Кентосани след четири дни, със сто от най-добрите ми воини. Какво още се мъти в тази твоя глава?
— Велики дела, господарю. — Чумака вдигна ръка и започна да отброява на пръсти. — Ще напуснем този лагер и ще се отправим към Кентосани в пълно подчинение на призива на Великите. После, ако допуснем, че и Мара се подчини — разумно допускане, тъй като в противен случай ще е мъртва от ръката на Събранието и ще сме спечелили — тъй че ако приемем, че не е глупава, докато тя е все още на много дни път на юг от Кентосани, ние сме вътре и тайно подготвяме щурм на Имперския район. — Ухили се и потупа с показалец по чашката. — Междувременно бойният водач на Омечан по заповед на лорда си започва обсадата на Свещения град, както го замисляхме през цялото време. Но тук нещата се променят към по-добро, благодарение на Събранието. Ти, господарю, си невинен за тази атака, тъй като си вътре в града. Ако магьосниците възразят, че имперският мир е нарушен, не могат да те обвинят. В края на краищата от теб не може да се очаква да отговаряш за действията на народа, пожелал да те постави на трона. Но за жалост на Имперските бели старите стени се оказват слаби, разбити са и военна сила завзема улиците.