По-хитър е от самия Бог на хитрините, помисли Джиро. А после виното дойде и той се настани за дружески вечерен пир с наследника на Омечан.
Чумака вървеше под ситния дъждец. Носеше промазаното си наметало в ръка — в бързината не бе успял да го наметне. Докато крачеше отривисто към палатката на куриерите бегачи на Анасати, като че ли отброяваше нещо на пръсти. Но това, което мърмореше монотонно, не бяха числа.
— Виж, колкото до онези останали воини от Минванаби, дето не се заклеха на Мара… да, мисля, че е време да си заслужат подслона. Предпазна мярка, да, просто в случай, че Мара успее да се измъкне от хватката на Събранието. Тя е умна. Не можем да допуснем, че знаем всичко от вътрешния й съвет. Онова време, което уж прекара в храма в усамотение, все още не е обяснено адекватно. Как е могла да е там, а после изведнъж да се появи в именията си…?
Закрачи по-бързо, без да се спъва в корени или да се блъска в дърветата, макар вече да беше тъмно и лагерът да му бе непознат. Колкото и да изглеждаше залисан, стъпваше чисто между въжетата и колчетата на палатките, докато довършваше резервния си план.
— Да, трябва да приготвим броня, боядисана в зеленото на Акома, за тези мъже и да ги внедрим в почетната й гвардия… или поне ще останат скрити до последния момент, когато тя побегне, а след това ще се промъкнат между воините й и ще избият защитниците й. Предрешени като верни на Акома, могат или да я пленят и да я предадат на Черните халати, или да си доставят удоволствието да я убият сами, в отмъщение за господаря им Минванаби, чието родословие тя унищожи. Да… така ще е най-добре. — Стигна до палатката на вестоносците, стресна часовоя, щом излезе от тъмното, и за малко да получи удар с меч в гърдите.
— Боговете да ни пазят от собствените ни хора! — възкликна той, като отскочи назад. — Аз съм Чумака, сляп глупако! Намери ми вестоносец, и по-бързо, преди да съм решил да докладвам за некадърността ти на господаря.
Войникът сведе глава със страхопочитание. Знаеше се, че всеки, който ядоса Първия съветник, го сполетява нещастна съдба. Мъжът се шмугна в палатката, а зад него, под кротко сипещия се дъждец, Чумака отново подхвана монотонните си размишления.
27.
Непокорство
Паланкинът се разтърси.
Мара се сепна и се събуди. В първия момент не осъзна къде е, но веднага си спомни. Не беше в палатката си, а на пътя, отзовавайки се на призива на Събранието да се появи в Свещения град. Вече от два дни пътуваше бързо в най-пищния си официален паланкин, като сменяше трийсетте носачи, нужни да вдигнат чудовищната носилка, и се хранеше в движение. Беше нощ, но не знаеше кой час на нощта.
Лек ветрец раздвижи завеските с мириса на дъжд, щом седящият срещу нея Кейоке се наведе навън. Макар и все още замаяна от съня, от тона на Първия съветник, който говореше с някого отвън, тя разбра, че е възникнал проблем.
— Какво става, Кейоке?
Старият мъж се обърна към нея. На светлината на масления светилник, окачен на халката на тавана, лицето му повече от всякога изглеждаше сякаш изсечено от гранит.
— Беда — предположи Мара.
Кейоке кимна.
— Да. Куриер, пратен от Аракаси, носи лоша новина. — После, добре съзнавайки, че такава подробност е важна, добави: — Дойде на гърба на чо-джа.
Сърцето на Мара се разтуптя от страх.
— Богове, какво се е объркало?
Старият ветеран знаеше как да поднесе новината по най-ясния начин.
— Местоположението на Джиро най-после е разкрито. Не е бил с войските на Анасати, както предполагахме. Пред нас е, вече само на ден път от Кентосани.
Мара възкликна:
— Това му дава пет дни преднина, без никой да му се противопостави! Нали онзи изкуфял глупак лорд Фрасай намери за уместно да върне Хопара от Ксакатекас в дома му след убийството на императора.
— Господарке — прекъсна я Кейоке загрижено, — това не е всичко.
Разсеяна от ужасни видения за възможната смърт на децата си, Мара с усилие насочи ума си към непосредствения проблем и предположи най-лошото:
— Обсадните машини на Джиро.
Кейоке отвърна с рязкото кимване, към което прибягваше на военни съвети.
— Щурмът на стените може да започне всеки момент, а Аракаси е разкрил, че усилията ни за саботаж са провалени. Плановете на майстора на играчки, които се постарахме да приложим, изобщо не са осъществени. Вероятно инженерите, които пратихме, са били разкрити и убити, а през нашата мрежа са пратени лъжливи съобщения за успеха им. Аракаси може само да каже, че нападението ще бъде успешно, под цветовете на Омечан. Щом Джиро се озове в Имперския район, ръцете му ще изглеждат чисти. Домогването му до златния трон ще може легитимно да се оправдае като опит да се възстанови мирът.