Погледна Ириланди и продължи:
— Ако чо-джа е готов да изпълни още една задача, помоли го да отидете до западния фронт. Изтегли половин отряд и облекчи с него натиска върху отрядите под командването на водач Каназиро. — Посочи центъра на бойната линия, където се беше разиграло най-кървавото сражение.
Ириланди отдаде чест и излезе, а Люджан се подпря уморено на пясъчната маса. Зачуди се къде ли е Мара: дали беше стигнала безопасно до тунелите на чо-джа, или ако не, къде щяха да я заловят Черните халати? Джъстин можеше вече да е наследил мантията на Акома, без нито един от старшите служители на дома да е разбрал за промяната. Краят може вече да беше дошъл и всички тук, на равнината Нашика, да се сражаваха и умираха напразно.
Не! Такова мислене беше вредно, плод на напрежението и умората. Люджан отново се съсредоточи и изслуша поредния съгледвач, донесъл вест за нова промяна в бойните линии. Този път армията на Джиро беше изгубила терен. Пет минути по-късно въпросното възвишение щеше отново да е загубено, както вече беше ставало няколко пъти в сякаш безкрайната нощ. Не, вече не беше нощ — слънцето вече бе изгряло и дори се беше вдигнало високо.
Чу някакво бръмчене и чак миг след това осъзна, че не е от умора. Обърна се и видя трима мъже с черни халати, изникнали сякаш от небитието.
Най-младият пристъпи енергично напред. Слабото му лице беше сурово.
— Търся господарката ти.
Люджан коленичи и на лицето му се изписа смесица от благоговение и страх.
— Господарката ми не е тук.
Магьосникът пристъпи към него. Беше с пантофи, забеляза Люджан, с ширити отпред и с мека кожа на петите, негодна за ходене навън. Осъзна нещо: този магьосник очакваше пълно и незабавно подчинение, без нужда да се мори повече от няколко стъпки.
Постара се да мисли разумно. Напомни си, че тези хора са могъщи, но все пак са само хора. Облиза пресъхналите си устни и си спомни една присъда, която бе принуден да изпълни като сив воин: наложило се беше да осъди един човек на смърт за престъпление срещу отряда. Собствената му десница беше изпълнила екзекуцията и той ясно помнеше колко трудно му беше да посече осъдения. Можеше само да се надява, че дори един Велик може да се поколебае, преди да отнеме живот.
Постара се да остане неподвижен, макар подтикът да се предаде на слабостта и да побегне да беше мъчително силен.
Магьосникът потупа с пантофа си по земята.
— Не е тук? — каза язвително. — В мига на нейната победа?
Люджан — бе опрял брадичка в земята — непохватно сви рамене. Разбираше, че всяка секунда тук може да спечели на господарката му, макар и нищожно по-голям шанс да оцелее, така че заговори бавно.
— Победата все още не е спечелена, велики. — Хрипливият звук, излязъл от гърлото му, придаде достоверност на необходимостта да спре и да се прокашля. — И не е в правото ми да оспорвам действията на господарката си, велики. Само тя знае какви проблеми налагат присъствието й другаде, за да повери командването на тази битка в неумелите ми ръце.
— Стига с тези глупости, Акани — сопна се друг глас и Люджан видя пред лицето си още два крака, този път обути в мидкемийски ботуши. — Губим време. Знаем, че Мара е тръгнала на север към Кентосани, и дори глупак може да види, че войната между Акома и Анасати е в разгара си. Опълчиха ни се! Трябва да последва незабавно наказание.
Черният халат, когото нарекоха Акани, отвърна:
— Успокой се, Тапек. Не бива да си вадим прибързани заключения. Тук се бият, да, но тъй като никой от нас не е видял началото на битката, не знаем коя страна е нарушителят.
— Това не е важно! — изсумтя Тапек. — Важното е, че се бият, въпреки че забранихме въоръжен сблъсък между Акома и Анасати!
След кратко мълчание, през което магьосниците си размениха гневни погледи, Акани отново се обърна към Люджан.
— Какво става тук?
Люджан надигна глава.
— Ами… води се битка, велики. Врагът може би държи по-силни позиции, но ние имаме числено превъзходство. Мисля, че ще надделеем, но на моменти се отчайвам и почвам да се моля на Червения бог.
— Не ни прави на глупаци! — възмути се Тапек и срита Люджан в рамото. — Как започна тази битка? Това те питаме.
— За това трябва да питате господарката ми — отвърна Люджан и пак притисна лице към земята. Макар да избегна открито противопоставяне на най-могъщите мъже в империята, изтълкува въпроса на Тапек по възможно най-широкия начин. Мара в края на краищата никога не беше обсъждала древните корени на съперничеството между дома Акома и дома Анасати. Този вид история беше по-скоро в сферата на Сарик. Сега, като верен слуга, Люджан се молеше наум дано никой от тримата магьосници да не уточни въпроса и да попита кой е заповядал първата атака.