Вдигна рисковано очи и огледа Черните халати с погледа, с който преценяваше новобранците. Дръзна да ги прецени като обикновени хора и реши, че макар Акани да е интелигентен и определено не е глупак, не е предразположен да навреди на Мара или на силите на Акома. Червенокосият Тапек беше склонен към крайни действия и без много мислене. Той беше опасният. Третият в групата приличаше на безучастен зрител: наблюдаваше разговора като търговски посредник, без голяма амбиция и без залог в изхода. Не изглеждаше изнервен.
Тапек отново го срита.
— Говори!
Люджан разбираше, че ще умре на мига, ако отговори пряко на въпроса на Тапек, и реши да се прави на смаян от идването на Великите, което си беше отчасти вярно. Така че с благоговейна почит каза:
— Велики?
Бледото лице на Тапек се зачерви. Беше на ръба да избухне, но го спря лекото докосване на Акани, който се намеси спокойно:
— Люджан, изтегли силите на Акома и прекрати тази битка.
Люджан се ококори и повтори, сякаш заповедта го бе изумила:
— Велики?
Тапек изрева:
— Чу какво ти се каза! Заповядай силите на Акома да се оттеглят и прекрати тази битка!
Люджан отново се хвърли по очи на земята в показно робско покорство. Удължи поклона си почти докато не започна да изглежда нелепо и след това каза угоднически:
— Ваша воля, велики. Разбира се, веднага ще заповядам оттегляне. — И добави: — Ще ми позволите ли да уредя оттеглянето така, че жертвите да са минимални за воините ми? Ако целта е да се спести повече кръвопролитие…
Акани махна с ръка.
— Не бих искал да видя повече ненужна смърт. Уреди оттеглянето така, както намериш за добре.
Люджан се постара да сдържи облекчената си въздишка, изправи се на колене, кимна на чакащия наблизо бегач и заговори бързо:
— Заповеди до лорда на Тускалора. Да изтегли войниците си на юг, след това да се задържи и да подкрепи онези, които ще го последват… — Погледна плахо към Черните халати и получи кимване от Акани, гневен поглед от Тапек и лека напрегнатост на лицето на третия маг. — Да защити оттеглянето им — довърши Люджан припряно.
Щом вестоносецът изхвърча навън, Люджан махна на друг бегач и занарежда отегчително дълъг низ от указания, включващи две маневри по фланговете и неща, които за ушите на външен слушател представляваха неразгадаем военен жаргон. След като и този куриер излезе на бегом, Люджан отново се поклони на магьосниците.
— Може ли да ви предложа освежители, велики?
— Малко сок би облекчил дневната горещина — съгласи се третият Черен халат.
Тапек започна да потропва раздразнено с крак, но Люджан плесна с ръце на слугите и поведе задълбочен и витиеват спор какво точно вино да се донесе и кое от лагерните региони е най-подходящо да се поднесе на гости с толкова висок ранг. Дърдоренето заплашваше да продължи до безкрай, но Тапек се сопна, че не искат никакви деликатеси: по един джомач и глътка вода щели напълно да задоволят нуждите им.
— Брех! — възрази най-чистосърдечно Акани. — Аз лично смятах, че си заслужава да опитаме мидкемийско вино.
— Вие стойте тук и пийте с този малоумник, който нарича себе си Боен водач — почти изрева Тапек. — Има обаче по-важни неща, за които да се погрижим, и мисля, че е в интерес на съвета, който ни изпрати като емисари, един от нас да наблюдава и да се увери, че войските на бойното поле наистина прекратяват стълкновението.
Акани погледна с укор младия магьосник.
— Люджан се подчини безпрекословно и заповяда войските му да се изтеглят. Оспорваш ли честната му дума?
— Не ми се налага — изръмжа Тапек.
В този момент третият магьосник, който гледаше разсеяно към движещите се в далечината армии, каза:
— Всъщност Тапек може би има право. Поне аз не виждам никакво отслабване на боевете.
За изненада на Люджан Акани махна пренебрежително с ръка.
— Е, тези неща отнемат време. — Изгледа рязко Люджан и поглади брадичката си. — Каза нещо за васал, който да се задържи като подкрепление, докато друга част се изтегля… така ли беше, Боен водач?