Люджан едва прикри стъписващото прозрение. Страхопочитанието отчасти го напусна, щом осъзна: това наистина бяха просто хора! Бяха разделени на фракции също като съперничещите си Управляващи лордове в Играта на Съвета. По всичко личеше, че Черният халат Акани се опитва да помогне на каузата на Мара, без открито да се противопостави на едикта на Събранието. Потисна неоправдания си подтик да му се довери и отвърна:
— Абсолютно, велики. Лордът на Тускалора ще…
— О, не ни досаждай с подробностите! — прекъсна го Тапек. — Просто ни кажи защо Мара от Акома дръзна да повярва, че може да заповяда тази атака и тя да мине безнаказано, след като изрично й беше забранено да воюва с Джиро от Анасати.
Люджан облиза устни с непресторено безпокойство.
— Не мога да знам това. — Още по-мъчителна мисъл обзе ума му. Можеше да причини смъртта на Мара с грешен избор на думи. В името на боговете, беше добре обучен да се бие, но дипломатичността на Сарик не беше негова дарба. Поколеба се, докато намери как да заобиколи пряката истина. — Заповедите ми от нея бяха да попреча на армията на традиционалистите да настъпи на север към Кентосани. Както казахте, тя е на път към Свещения град, също по заповед на Събранието.
— А-ха! Тъй значи. — Тапек скръсти ръце и поглади доволно ръкавите на халата си. — Сега ще чуем истината. Кой път хвана, за да стигне там? И без увъртания! Под страх от смъртно наказание, кажи ми пряко. — Тапек вдигна пръст и от него изригна пламък и раздра въздуха със съсък. — Отговаряй!
Люджан се изправи. Ако щяха да го убият или да провали шансовете на Мара, щеше да го направи като мъж и воин, на крака.
— Твоя воля, велики. Милейди се канеше да пътува по обиколни пътища, с почетната си гвардия, в случай че се натъкне на беда.
Най-кроткият магьосник от тримата, Кероло, попита:
— А ако се натъкне на беда?
Люджан преглътна и усети, че гърлото му е пресъхнало като пергамент. Покашля се и каза ясно и високо, както искаше.
— Тогава би потърсила убежище в най-близкия кошер чо-джа.
Кероло и Тапек се спогледаха обезпокоено и едновременно задействаха транспортните си устройства. Бръмчене изпълни въздуха и проряза заглъхващите викове от битката и далечния трясък на мечове. След това вятър разцепи пелената от прах и двамата изчезнаха. Акани остана загледан в Люджан в напрегнатата тишина. Изтече миг. Люджан стоеше изправен и вдървен като новобранец, изтърпяващ огледа на старши офицер. Между двамата сякаш премина безмълвно разбиране, колкото и различно да беше положението им в живота.
— Стига хитрувания — каза магьосникът. — Господарката ти има ако не съюзници, то съчувствени уши в Събранието, но дори те ще стоят настрана пред открито непокорство. Каква причина има Мара да разчита на чо-джа?
Люджан се отказа от всякакви опити да шикалкави. С този Черен халат по-нататъшните хитрини щяха да спечелят бърза присъда. Все пак, уплашен да не издаде твърде много, подбра думите си изключително предпазливо.
— От дълго време е приятелка с царицата чо-джа на родното си имение. През годините е откупувала услуги от кошера, много от които за защитата на Акома.
Акани се намръщи.
— И чо-джа извън границите на именията й с готовност подкрепят каузата й?
Люджан сви рамене.
— Това не мога да кажа, велики. Само Господарката на Акома знае какви сделки са сключени и какви не.
Погледът на Акани стана пронизващ, сякаш обърна мислите му наопаки и ги изложи на ослепителна светлина. Мраз полази по плътта на Люджан и той потръпна. А след това усещането премина.
— Казваш истината — съгласи се Акани. — Но бъди предупреден, Събранието ще стигне до дъното на този проблем. За жалост би могло да се окаже, че може да се разделим в каузата си, Бойни водачо на Акома. — И с кимване, което може би издаваше уважение, Акани активира транспортното си приспособление и изчезна.
Люджан се хвана за ръба на масата, за да не се огънат коленете му. Мара, помисли отчаяно: Какво щеше да стане с нея? Защото въпреки че по милостта на Събранието на армията на Джиро да бе забранено да настъпи към Кентосани, истинският враг се беше пробудил. Макар Люджан да беше виждал господарката си да постига невъзможното и макар да имаше безгранична вяра в гения й да импровизира, дори една Слуга на империята не можеше да се опълчи на Събранието и да оцелее.