28.
Възмездие
Носилката беше тежка.
Носеха я осем роби. Беше от хубаво твърдо дърво, инкрустирано с раковина коркара и обковано с пъпки рядко желязо. Скъпите копринени пердета, тежко извезани и отрупани с ресни и пискюли, бяха предназначени да стъписат всеки зрител, но допускът на светлина и въздух бе пожертван в името на разкоша. Откакто утрото бе станало достатъчно светло, за да позволява четене, лорд Джиро от Анасати бе заповядал на слугите си да издърпат завесите.
Ефектът можеше и да не е толкова изящен, колкото докато бяха спуснати, но Джиро не се притесняваше. Нямаше никой важен наоколо, който да забележи.
По горския път, който водеше на югоизток към Кентосани, нямаше никакви кервани или други благородници. Ако не се брояха редките куриери, беше съвсем празен, освен бежанците — простолюдие, бягащо от градовете. Храната беше в оскъдица и семействата в най-бедните квартали, първи бяха започнали да гладуват. Бяха дрипави хора, покрити с язви и опърпани. Носеха плачещи бебета или дърпаха след себе си по-големи деца, които залитаха и се препъваха, отслабнали от недохранване. Млади мъже носеха на гърбовете си обични баби и дядовци. Околността не предлагаше голям шанс за лов или беритба на орехи и плодове.
Джиро не обръщаше внимание на окаяния народ: бедността им беше по волята на боговете. Войниците в авангарда му разчистваха пътя, за да премине свитата му, и ако не се броеше плачът на децата, всички бяха само пълзящи сенки в облаците прах.
Чумака крачеше до носилката. Не изглеждаше уморен и отвръщаше на въпросите на господаря си, които бяха малко и нарядко и твърде различни по тема от дългите отегчителни трактати по имперския закон, изложени в свитъците на коленете на Джиро.
— Не вярвам на Шинцаваи — отсече Джиро. — Брат му Касуми прекара години в боеве на варварския свят, като част от заговора на Синьото колело да подкопае Военачалника, а безчестните коварни нрави на мидкемийците са повлияли и на Хокану.
Чумака погледна напрегнато господаря си и за пръв път се поколеба. И сякаш притежаваше силата да отгатва мислите му, Джиро разбра: Първият му съветник знаеше, че си спомня за Тасайо от Минванаби, гениален пълководец, чиято армия бе унизена от Мара с непредвидима тактика, приложена по съвета на един мидкемийски роб. Това, че домът Минванаби вече не съществуваше, дори не биваше да се споменава. Изнервящите страхове не биваше да се раздухват, за да не се разгори искрата в пламък. Най-сетне Чумака каза:
— Милорд, всичко, което могат да постигнат ръцете и умовете на хора, е направено, за да гарантира успеха ти. Виж, съдбата, късметът и боговете правят каквото те пожелаят. Дали ще седнеш на златния трон, или не, това е тяхно решение.
Джиро се размърда: бронята го стягаше неудобно. Не беше суетен, но добре разбираше силата на външния вид. Като човек на изкуството, щеше да предпочете лек копринен халат в червеното на Анасати, с цветя гаганджан, бродирани на маншетите. Но след убийството на Ичиндар никой благородник не смееше да пътува по обществени пътища невъоръжен. Още повече се подразни от това, че Чумака беше прав. Точно колко прав, не искаше и да мисли. Беше чул всяко донесение. Беше ръководил заседанията на съвета. Знаеше какво съобщават за ходовете на врага.
И новините бяха добри.
Хокану от Шинцаваи все още беше поне на два дни преход северно от Кентосани, докато кортежът на лорд Анасати щеше да премине през големите порти в късния следобед, най-много до залез-слънце. Джиро отново прехвърли в ума си уверенията, които му бяха дали: щеше да стигне до Свещения град невъзпрепятстван от съюзниците на Мара. А когато пристигнеха, Шинцаваи щяха да са изтощени. Магьосниците бяха ядосани на Акома, защото силите на Мара бяха влезли в бой с армията на Анасати на юг, бяха насочили цялото си внимание към Мара и не обръщаха внимание на лорда на Анасати, който външно се подчиняваше безпрекословно на заповедите им.
Ръцете на Джиро се стегнаха върху свитъците в скута му. Сепнат от прашенето им, той изруга, притеснен да не би в разсейването си да ги е повредил, а Чумака като че ли за пореден път прочете мислите му.
— Разчете правилно съобщението, донесено от гълъба снощи, господарю — увери го Първият съветник с привидно небрежен тон. Но Джиро не се заблуди. Чумака беше впил острия си поглед в пътя напред, сякаш можеше да види през облака прах, вдиган от краката на авангарда, и изглеждаше уж погълнат от похода, но добави проницателно: — Бойният водач на Мара е предприел непредизвикана атака. Събранието вече трябва да е реагирало. Помисли над това.