— Те са идиоти или още по-лошо, съучастници! — кипна Тапек. Закрачи из въздуха, обърна се рязко и изпъна пръст към спътника си. — Няма да стоя бездеен в тази криза! Трябва да действам, за Доброто на империята!
Все едно не бе чул ритуалната фраза, Кероло отвърна:
— А аз трябва да уведомя другите.
Бръкна в джоба си и телепортиращото му устройство забръмча като гневно насекомо.
— Глупак! — Тапек плю в пустия въздух. Вятърът, останал от заминалия си брат маг, отвя думата му.
Погледна надолу. Там, под безоблачното небе, Анасати и Шинцаваи привършваха осветения от времето танц на победител и победен.
Действията им вече бяха за него толкова маловажни, колкото градежите и битките на насекоми. Тапек ги остави с безразличие, извади и той устройството си и отпътува.
29.
Унищожение
Въздухът изплющя.
Тапек се материализира на петдесет стъпки във въздуха на много мили южно от лобното място на Джиро. Беше ядосан не на шега. Търсенето на носилката на Мара създаваше трудности, тъй като за разлика от Джиро тя беше решила да пътува прикрито. Бойният й водач поне го беше признал, като сподели, че е тръгнала по скрити и обиколни пътища.
Тапек огледа напрегнато пейзажа. Долу се изпъваха поля с узрял хуает: златното вече преливаше в убито кафяво, понеже нямаше кой да жъне. Покрай коритото на почти пресъхнал поток лъкатушеше черен път. Нищо не се движеше, освен един бик нийдра в някакъв двор. Пастирчето му лежеше под едно дърво и пъдеше мухи в душната жега. Нямаше причина да поглежда нагоре, тъй че не забеляза надвисналия точно над главата му чародей.
За Тапек малкият роб бе толкова маловажен, колкото и мухите. Магьосникът се намръщи. Търсенето с оглед нямаше да свърши работа: територията, на която можеше да се намира Мара, просто беше твърде обширна. Неотложността го глождеше. Кероло беше оставил нещо важно недоизказано, червенокосият маг беше убеден в това. Иначе защо някой с неговите чародейни дарби щеше да изпита нужда да хукне като дете да докладва на Събранието?
Какво кроеше Мара, че да дръзне да заповяда атака на войските си на равнината Нашика? Тапек облиза устни замислено. Тази жена беше коварна. Дори смъртта на Джиро да не беше нейно дело, а само акт на мъст на Хокану, все пак някой, представляващ Събранието, трябваше да я издири, та поне да улесни задържането й, когато дебели празноглавци като Хочопепа най-сетне се убедят в нарушението й. Събранието щеше да премине от думи към наказателни действия, Тапек не се съмняваше в това. Нищо друго не можеше да произтече от факта, че абсолютният им авторитет бе компрометиран.
Едно издирващо заклинание щеше да свърши работа.
Висенето му във въздуха беше ненужно за магията, тъй че той бавно се спусна. Щом краката му докоснаха земята, бикът измуча тревожно и побягна. Пастирчето се сепна, видя магьосника, изпищя от страх и се просна по корем на земята.
Тка и трябваше, прецени Тапек. Населението трябваше да изпитва единствено страхопочитание към особи от неговия ранг. След това пренебрегна и момчето, и животното и замърмори заклинание.
Долепи длани пред себе си, за да съсредоточи мощта си, затвори очи и я освободи. Нишки невидима сила се изпънаха от тялото му. Плъзнаха се над околността и затърсиха. Където докоснеха каменни или черни пътища, дори най-груби коловози, по които селяци превозваха стоката си от полята, магическите пипала блясваха ярко. Завиваха и проследяваха странични пътища. Плъзваха дори по най-тесните горски пътеки. След няколко минути Тапек стоеше в центъра на изпъната надлъж и шир плетеница от магически нишки. Пипалата се превърнаха в продължение на него самия, чувствителна мрежа, настроена да засече всяко движение, и той зачака в нея като паяк в паяжината си. Леко дръпване в нервите привлече вниманието му към сенчест междуселски път, край който слуга и слугиня се бяха отдали на любовни ласки. Магьосникът остави тази нишка да се стопи и се съсредоточи върху други. Малка банда сиви воини дебнеше безпризорно стадо нийдра. Не бяха единствената такава банда — крадците бяха станали дръзки по време на смутовете, разтърсили цялата империя. Но Тапек остана безразличен. Тези нещастници и беззаконието им не бяха негова грижа. Пренебрегна ги и потърси друга група по пътищата, не толкова граблива може би, но по-добре въоръжена и движеща се също толкова дебнешком.