Сълзи напълниха очите й при спомена за онзи ден. Люджан изглеждаше пребледнял и готов да повърне, когато зяпна широкото черно тяло, на което трябваше да се качи. Но го беше направил — и бе спечелил велика победа.
Коя беше тя, че да рискува такъв като него на равнината Нашика, а да не посмее да направи същото?
Сърцето й се сви от страх, щом си го представи. Но беше изгубена, ако не намереше начин да обедини чо-джа на бунт срещу потисниците им и да се върне при маговете от Чака-а, които чакаха скрити в подземията в именията й. Синът и дъщеря й щяха да загинат от ръката на първия съперник претендент за златния трон. Дори претендентът да не беше Джиро, имаше други, също толкова безмилостни.
А Събранието на магьосниците никога нямаше да й прости, че е подкопала всемогъществото им.
Останала й беше последната карта за изиграване, последният отчаян план, който бе очертала по време на последния съвет, преди да избухне войната. Трябваше да стигне на всяка цена до царицата на този кошер.
— Отнесете ме при царицата си — помоли Мара. Гласът й трепереше.
Работниците не реагираха.
— Трябва да говоря с владетелката ви.
Работниците не отговориха, но спряха.
— Трябва да видя царицата ви — извика Мара този път силно и викът й отекна като буря по безбройните коридори.
И изведнъж блесна светлина и Мара видя приближаващ се отряд воини. Бяха с шлемове и ги водеше Ударен водач с пера на шлема. Черните му като оникс очи се извърнаха към нея.
— Аз съм Такс’ка. Идвам да изпълня молбата ти и да те отведа при царицата на този кошер.
Работниците се разстъпиха… а Ударният водач на чо-джа коленичи и добави с напевен тон:
— Можеш да ме яздиш. Царицата ни няма време да те чака.
Царицата на чо-джа наблюдаваше с очи като черен лед как гостенката й човек се надига от поклона си. И преди Мара да е успяла да изрече и една дума за поздрав, заговори:
— Не можем да ти помогнем, лейди Мара. Със своите действия си настроила Събранието на магьосниците срещу себе си, а ни е забранено да помагаме на всеки, когото те назоват свой враг.
Мара смъкна шлема си и приглади мократа си коса. Кимна. Нямаше друг избор, освен да поеме по най-дръзкия курс, на който се бе осмелявала.
— Велика царице — заговори тя толкова твърдо, колкото позволяваха изпънатите й нерви, — моля да възразя. Трябва да ми помогнете. Изборът ви е отнет, защото условията на вашия договор със Събранието вече са нарушени.
Тишината настъпи рязка като удар. Царицата се извиси над Мара.
— Говориш от невежество.
Мара затвори очи и преглътна. Едва надви безполезния инстинкт да побегне: беше под земята, много дълбоко. Бягството нямаше да донесе нищо. Беше се оставила на милостта на чо-джа и ако не успееше да ги склони да й помогнат, всичко беше загубено.
Така че отвърна високо:
— Не толкова невежествено, колкото мислиш.
Царицата остана хладно сдържана. Не се отпусна отново на подиума обаче.
— Продължи.
Мара заложи всичко.
— Вашият договор е нарушен — заяви тя. — Но не от вашата раса, царице. А от мен. — Тишината в залата бе като глухота: толкова беше пълна. Мара преглътна страха си и продължи: — Аз наруших вашия договор, който според всяка безпристрастна преценка впрочем беше несправедлив. Отидох до Чака-а. Говорих с вашия вид и ги видях така, както им се полага да живеят, свободни и над земята. Осмелих се да го направя, царице. Направих преценка за доброто на вашата раса, както и за моя народ. Дръзнах да помоля за съюз и когато се върнах, доведох със себе си двама магове чо-джа, за да помогнат на каузата ви.
При тази вест тишината стана още по-дълбока. Мара имаше чувството, че повишава глас срещу съкрушителната тежест на неизречено неодобрение.
— Тези магове са подслонени в едно неизползвано подземие в кошера близо до именията ми. Събранието няма да се спре, за да прецени дали вашият вид е невинен за приютяването им. Ще действат все едно всички чо-джа са заговорници. Следователно договорът вече е нарушен, от моята ръка, за подобряването на тази империя, и сега чо-джа трябва да се борят да си върнат своя полагащ се по право свободен дял.
Тежкото мълчание се проточи.
— Имаш ли да кажеш още нещо? — Тонът на царицата бе като звън на кристал.
Мара се поклони дълбоко.