— Моята дума към теб свърши.
Царицата издиша със съсък. Люшна се назад и напред, после пак, след това се отпусна на подиума. Очите й заблестяха.
— Все пак не можем да ти помогнем.
— Какво?! — Възмутеният вик се изтръгна от устата на Мара, преди да е помислила. Поправи грешката си с нов поклон, този път толкова нисък, че можеше да мине за раболепен. — Условията на договора са нарушени. Нима няма да се вдигнете при тази възможност, за да си върнете свободата и полагащата ви се по право съдба?
Царицата изглеждаше натъжена.
— Не можем. Дали сме дума. Нарушаването на договора е твое дело, твоя измяна. Не познаваш нашите нрави. За нас е невъзможно да нарушим клетва.
Мара се намръщи. Разговорът не вървеше както си го беше представяла. Тласната от неудържим страх, тя призна:
— Не разбирам.
— Нарушаването на обещания е човешка черта — заяви царицата.
Мара се помъчи да разбере.
— Зная, че вашият вид никога не забравя нищо, но…
Царицата обясни:
— Нашата дума не може да се наруши. Точно затова хората непрекъснато ни се налагат. Всяка война свършваше с договор, с който ние по силата на естеството си трябваше да се примиряваме. Хората нямат такива инстинктивни задръжки. Те нарушават честта и не умират от това. Ние разбираме това странно поведение, но не можем да…
— Да умрете! — прекъсна я Мара потресена. — Искате да кажете, че не можете да преживеете нарушаване на обещание?
Царицата наведе глава в потвърждение.
— Точно така. Нашата дума е обвързваща, неизкоренимо свързана с кошерния ум, който сам по себе си е разум и живот. За нас едно обещание е ограничаващо като стените и веригите за човек… не, дори повече. Ние не можем да се бунтуваме срещу убежденията на своите предци, без да причиним лудост на кошера, лудост, която носи смърт, защото бихме престанали да се храним, да се плодим и да се браним. За нас да мислиш означава да действаш и да действаш означава да мислиш. Вие нямате думи, за да обхванете това понятие.
Мара отпаднало седна на голата пръст и бронята й изскърца в тишината. Гласът й бе примирен като никога.
— Не знаех.
Царицата не изказа никакво съчувствие.
— Това е обичайният отговор за хора, които най-сетне проумяват грешката си. Но той не променя нищо. Ти не си се заклела над условията на забраната. Не можеш да нарушиш нещо, което не те обвързва. Само чо-джа или Събранието може да нарушат този древен пакт.
Мара се изруга наум за гордостта и суетата си. Беше дръзнала да си въобрази, че е нещо по-различно от другите управляващи лордове. Беше си въобразила, че познава своите приятели чо-джа, и беше виновна в жестокост не по-малка от извършената от нейния вид срещу насекомоподобната раса в миналото.
Съветът на Чака-а й беше повярвал: погрешно, изглежда. Потръпна при мисълта, че маговете, които бе склонила да дойдат в империята, рано или късно ще разберат колко лошо е преценила.
Колко ли пъти Ичиндар, на трона на своята власт, беше страдал от човешките си глупости, причинили злочестини на хора, които бе предопределен от съдбата да управлява? Мара се почувства смалена от срам. Беше се домогвала да постави сина си на златния трон. За да спаси живота му, както вярваше.
Колко малко беше мислила за последствията във времето, за последствията от това да постави бремето на отговорност, която тя самата дори не можеше да обхване, на крехките неукрепнали рамене на едно момче!
Бе сломена от нещо много по-лошо от отчаянието. Помисли за окончателността на смъртта, която така упорито бе наричала хабене на ресурс. Вече не беше толкова сигурна. Същината на философията й се бе променила дотолкова, че вече нито една посока на действие не изглеждаше сигурна.
— Магьосниците ще потърсят отмъщение срещу расата ви — най-сетне промълви Мара и вдигна смирено очи към царицата. — Какво ще направите?
Огромното насекомоподобно я изгледа с изражение, което никой човек не можеше да разгадае.
— Някои от нас ще умрат — отвърна тя с неумолимата искреност на своята раса. — Този кошер най-вероятно ще бъде първият, след като ти бе разрешено влизане и аудиенция.
— Не можете ли да избягате? — Ужасно й се искаше да чуе поне една дума за надежда и кураж, да чуе, че не всичко е изгубено за тези същества, чието приятелство я беше крепило през безчет изпитания и трудности.
Царицата помръдна преден крайник, равносилно навярно на свиване на рамене при чо-джа.