Мара с усилие задържа коленете си да не поддадат. Събра сетните си трохи сила, за да си поеме дъх, и отвърна:
— Твоя воля, велики.
След това се поклони. Бронята повлече раменете й надолу, а перата на шлема сякаш натежаха на врата й, но тя се сниши ниско, докато коленете и челото докоснаха пръстта и перата й на Боен вожд на Хадама се зацапаха с прах.
Младият магьосник кимна в надменно приемане на унизителния й поклон, след което извади от халата си кръгло метално устройство. Натисна го с палеца си и пронизителен звук разцепи тишината. Чу се изпукване, повя вятър и Черният халат изчезна.
Магьосникът Тапек се задържа и огледа проснатата в нозете му Мара. Устните му се кривнаха, сякаш се наслаждаваше на унижението й.
— Погрижи се този урок да бъде научен добре от всички в клана ти, Слуга. Всеки, който се опълчи на волята на Събранието, ще го сполети същата съдба като Печа. — Извади също такова кръгло устройство и също изчезна. Останалите Черни халати заминаха веднага след него.
Над долината кънтяха викове — офицерите раздаваха заповеди на обърканите войници. Воини бързаха да се отдалечат от причинената с магия касапница, други с неохота обръщаха гръб на врага, изпълняващ същата заповед като дадената на лейди Мара. Сарик се изправи, Люджан помогна на господарката си също да стане и тя му каза хрипливо:
— Веднага прати още бегачи. Трябва да разпръснем клана възможно по-бързо, преди нова грешка да провокира беда. — Преглътна с усилие, за да потисне гаденето, и се обърна към Сарик. — И, боговете дано ни дадат милост, заповядай това ужасно нещо: унищожете Печа.
Сарик кимна, без да промълви нито дума. Имаше дарбата да отгатва човешкия нрав и още го побиваха ледени тръпки от суровостта на Тапек. На Мара й бяха наложили най-жестокото въобразимо наказание: пълното унищожение на една вярна фамилия от клана заради никакво друго престъпление, освен младежко безразсъдство. Само заради призива към клана на господарката му младият лорд бе умрял в агония. До вечерта младата му жена и бебетата му — момчета — щяха да са мъртви, както и братовчедите и роднините, които носеха това име. Това, че самата Мара трябваше да бъде инструментът на този несправедлива повеля, се вряза през скръбта й за Аяки. За първи път откакто конят беше премазал сина й, в очите й припламна искра на пробудено чувство за другите.
Сарик видя това и тръгна тромаво, за да изпълни ужасяващата задача, възложена на Акома от Великите. Хокану също го видя, докато крепеше Мара на влизане в командната шатра. Огньовете на магията на Събранието бяха изгорили раните, нанесени на духа й. Вместо необузданото желание да отмъсти на Джиро сега в ума й властваше свиреп гняв.
Мара се беше съвзела. Хокану изпита горчиво-сладко облекчение от промяната. Съжаляваше за загубата на Печа. Но жената, която обичаше, отново беше най-опасният играч в Играта на Съвета, когото империята бе познавала. С един жест тя освободи слугите, притекли се да се справят с безредието в шатрата, и след като и последният се оттегли, повика Ириланди да спусне платнищата на входа и да й върне усамотението поне донякъде.
Кейоке влезе, след като се спусна и последното платнище. Изпълни слугинската задача да запали лампите, докато Мара крачеше нервно. Енергична, превъзбудена дори, тя огледа присъстващите, наредени в полукръг пред нея. Гласът й прозвуча глухо:
— Смеят да…
Кейоке се вцепени и хвърли поглед към Хокану, който стоеше ням като другите. Мара стигна до омотаните на кълбо паднали завеси на спалния й кът и се обърна рязко.
— Е, ще ги науча аз тях.
Ириланди, който не познаваше настроенията й толкова добре като другите, й отдаде чест с юмрук на сърцето.
— Господарке, разбира се, не говориш за магьосниците, нали?
Мара изглеждаше съвсем мъничка на светлината на лампите, гонещи сенките в сводестата шатра. Мигът се проточи, изпълнен с приглушените викове на офицерите навън.
— Трябва да направим нещо, което не е правено никога, откакто империята се е появила на света, мои верни приятели — каза Мара. — Трябва да открием начин да избегнем волята на Великите.