Който и да го беше проследил, беше добър. На три пъти се беше опитал да се отърве от преследвачите си в гъстото човешко гъмжило на пристанищния квартал. Само предпазливостта му, граничеща с маниакалност, му бе показала периферно зърнато лице, зацапана с катран ръка и на два пъти — цветната бродерия на пояс, която не би трябвало да се повтори в оживеното движение в края на деня.
Доколкото можеше да определи, бяха четирима, превъзходно обучен екип, със сигурност агенти от друга мрежа. Обикновени моряци или слуги в просто облекло нямаше да могат да действат толкова съгласувано. Изруга наум. Беше се набутал в същия капан, който сам бе поставял за осведомители.
Планът му за измъкване не можеше да се провали. Бързо прекоси оживения централен площад, където си купи нов халат, влезе за малко в един хан, пълен с гуляйджии, и в хана търговецът от Янкора изчезна и навън излезе домашен куриер. Умението му да променя стойката си, движенията си, самата нагласа на костите си, докато вървеше, беше обърквало безброй противници през годините.
Дирята му изглеждаше чиста, когато притича обратно до жилището на пълномощника и влезе през една скришна врата. Там се преоблече в кафявите груби дрехи на общ работник и се скри в склада зад търговския дюкян. Изпълзя върху топовете плат с намерение да преспи тук.
Сега се ругаеше за глупостта си. Когато го бяха изгубили от поглед, преследвачите сигурно бяха пратили човек до този склад, заради вероятността да се върне. Ход, който някой не толкова самонадеян като него можеше да е предвидил, и само елементарният късмет бе помогнал на Главния шпионин на Акома да се скрие преди вражеският агент да се шмугне вътре, за да чака и наблюдава. По яката на Аракаси закапа пот. Противникът, срещу когото се бе изправил, беше опасен. Влизането му беше почти незабележимо. По-скоро инстинктът, отколкото сигурното убеждение бе събудило предпазливостта на Аракаси.
Беше прекалено тъмно, за да може да види къде се спотайва противникът му. Неуловимо бавно шпионинът на Акома спусна ръка към колана си и напипа малката кама. Беше ужасно непохватен в боравенето с меч, но притежаваше рядко майсторска дарба с ножовете. Ако можеше ясно да види целта, това късащо нервите изчакване щеше да свърши. Но ако можеше да му се удовлетворят желанията, нямаше да помоли Боговете на хитрините и късмета за оръжия, а щеше да е далече оттук, на път към Мара. Не се заблуждаваше, че е воин. Убивал беше, но предпочитаната му защита залагаше повече на хитростта, на изненадващи тактики, които да му дадат първия удар. Това бе първият път, в който го бяха приклещили сериозно.
В другия край на склада се чу шумолене и Аракаси затаи дъх. Една разхлабена дъска изпука и вътре се шмугна втори мъж.
Началникът на шпионите предпазливо издиша. Никаква надежда вече за убийство крадешком. Сега трябваше да се съобразява с двама врагове. Ръка с фенер се люшна, блесна светлина и Аракаси примижа. Положението му от напрегнато се превърна в критично. Новодошлият неизбежно щеше да го открие, ако тръгнеше из склада с фенера.
Лишен от алтернатива, Аракаси опипа за празнина, каквато трябваше да има между топовете плат и стената. Платът имаше нужда от пространство за приток на въздух, иначе плесента щеше да го развали. Този търговец не беше особено грижлив обаче: пролуката се оказа много тясна. Настръхнал от опасността, на която се излагаше, Аракаси пъхна едната си ръка до рамото и се извъртя, докато топът се измести. Не можеше да се избегне рискът топовете да рухнат. Аракаси се прилепи плътно до стената, избута топа още малко и се напъха зад него. Нерендосаните дъски одраха голите му колене. Не посмя да спре, нито дори да изругае наум.
Светлината долу вече се движеше.
Стъпките се приближиха към скривалището му и сенки се люшнаха на дъги по гредите на тавана. Ако беше изчакал още миг, щяха да го видят.
— Гледай ги бе! — каза единият мъж. — Да хвърлят така топове хубав плат все едно са бали слама и не заслужават да се опаковат добре… Някой трябва да яде бой за това…