— Милорд — изфъфли шивачът през иглите, — изглеждате разкошно. Всяка неомъжена благородна дъщеря ще припадне в нозете ви само като види великолепието ви.
Джиро изкриви устни. Не обичаше ласкателствата. Бе грижлив към външността си до степен, при която някой по-несхватлив можеше погрешно да го вземе за суетен, и знаеше много добре важността на облеклото за създаване на впечатление. Неподходящите или зле скроени одежди можеха да накарат човек да изглежда глупав, тромав или дори простак. След като боравенето с меча и тежестите на битката не му бяха по вкуса, Джиро прибягваше до всякакви други средства, за да подсили мъжествения си вид. Надмощие можеше да се спечели или състезание на умове да се превърне в победа по-изтънчено от всеки груб триумф, постигнат на бойното поле.
Горд с дарбата си да надвива враговете си без кръвопролитие, Джиро би трябвало да сдържи възмущението си от необмисления комплимент на шивача. Човекът беше просто занаятчия, наемник, който почти не заслужаваше вниманието му, още по-малко гнева му. Думите му бяха по-маловажни от вятъра и само случайността го бе накарала да раздразни спомена, който Джиро все още таеше с негодувание в душата си. Въпреки най-дълбокото внимание, което обръщаше на маниерите и облеклото, лейди Мара го беше отхвърлила. Вместо него беше избрала непохватния Бунтокапи, Дори мимолетният спомен за това караше Джиро да се поти от сдържан гняв. Годините старателни усилия не му бяха донесли нищо, след като острият му ум и грижливо поддържаният чар с един жест бяха отхвърлени от Акома. Нелепият му — не, смехотворен — брат тъпак беше тържествувал над него.
Самодоволството на Бунто беше непростимо. Джиро все още го жилеше споменът за унижението. Ръцете му се свиха в юмруци и той изведнъж ядосано се сопна:
— Не ми харесва този халат! Не съм доволен. Направи друг, а този го дай да го съдерат за парцали.
Шивачът пребледня. Дръпна иглите от зъбите си, падна ничком на лъскавия под и опря чело в дъските.
— Милорд! Както желаете, разбира се. Покорно моля да ми простите за липсата на вкус и лошата преценка.
Джиро не отвърна нищо. Врътна обръснатата си глава към един слуга да смъкне халата и да го пусне на купчина в краката му.
— Ще облека синьо-червения. Донеси го веднага.
Подчиниха се на заповедта му с нервно суетене. Лордът на Анасати рядко наказваше робите и слугите си, но от деня, в който получи наследството си, даде ясно да се разбере, че нищо, освен мигновено подчинение няма да бъде търпяно.
Дошъл да направи доклада си, Първи съветник Чумака забеляза почти паническото раболепие на слугите. Не издаде реакция дори с леко трепване. Все пак бе най-умният в домакинството на Анасати и познаваше господаря си най-добре от всички. Джиро не ценеше прекомерната сервилност — тъкмо напротив.
Беше отраснал като втори син и обичаше нещата да са кротки и без излишна показност. Но откакто бе наследил владетелската мантия, без да е подготвен да очаква поста, беше много чувствителен към поведението на подчинените си. Не успееха ли да му покажат дължимото уважение като към господар, моментално го превръщаше в проблем.
Слугата, забавил се да произнесе титлата му, робът, не успял мигновено да се поклони при появата му, никога не получаваха прошка за пропуска си. Също като изящното облекло и гладки маниери, цуранската кастова принадлежност бе неотменима част от начина, по който Управляващите лордове се оценяваха от равните им. Джиро, който отбягваше варварските аспекти на бойното поле, се беше превърнал в майстор на цивилизованото поведение.
Все едно в краката му не лежеше захвърлена като смет роба от най-фина коприна, той кимна леко, докато Чумака се изправяше от поклона си.
— Какво те води за обсъждане в този час, Първи съветнико? Забрави ли, че предвиждах следобедна беседа с гостуващите учени от Мигран?
Чумака кривна глава като гладен гризач, засякъл движеща се плячка.
— Предлагам, милорд, учените да изчакат малко, докато проведем кратък разговор.
Лорд Джиро се подразни, макар да не го издаде външно. Позволи на слугите да стегнат пояса на халата му и чак после попита:
— Какво толкова важно имаш да ми кажеш?
Както всички знаеха много добре, следобед Джиро провеждаше дворцовия си съвет, за да обсъди деловите въпроси с търговските си представители. Ако срещата му с учените се забавеше, щеше да се наложи да изчака до утре, което проваляше часа му, заделен за четене.