Джиро прекъсна разсъжденията му с рязък жест и Чумака продължи по същество:
— Най-малкото уязвихме Акома, като ги принудихме да закрият главен клон на организацията си в Изтока. Още по-добре, знаем, че агентът в Джамар отново е активен. Този човек рано или късно ще докладва на господаря си и тогава отново започваме преследването. Този път няма да позволя глупаци да поемат работата и да се издънят като в Онтосет. Ако сме търпеливи, след време ще имаме ясна диря до самия Главен шпионин на Акома.
Джиро не беше никак въодушевен.
— Може напразно да похабим всичките си усилия, след като врагът ни вече знае, че вътрешният му агент е компрометиран.
— Вярно, господарю. — Чумака облиза устни. — Но им водим, в дългосрочен план. Знаем, че бившият Началник на шпионите на Тускай сега работи за лейди Мара. Направил бях пробиви в онази мрежа, преди Тускай да бъдат унищожени. Мога да подновя наблюдението на агентите, които подозирах, че са на Тускай. Ако тези хора все още са на същите позиции, дори само този факт ще потвърди, че са оперативни на Акома. Ще поставя повече капани с персонал, който ще инструктирам лично. Срещу този шпионин ще ни трябват най-добрите. — Първият съветник не скри задоволството си. — Щастлива случайност ни отведе до първия агент и за малко да хвърли в мрежата ни високопоставено лице.
Чумака махна с пачката документа да разхлади зачервеното си лице.
— Сега наблюдаваме къщата и съм сигурен, че наблюдателите ни са наблюдавани, тъй че имам други, които наблюдават кой ни наблюдава… — Поклати глава. — Колегата ми е изключително хитър. Той…
— Колегата ти? — прекъсна го Джиро.
Чумака се сепна и наведе почтително глава.
— Слугата на врага на милорд. Противостоящият ми, ако предпочитате. Простете на стареца тази малка суетност, милорд. Този слуга на Акома, който се противопоставя на работата ми, е крайно подозрителен и умен мъж. — Отново погледна документа в ръката си. — Ще изолирам онази, другата връзка в Джамар. След това можем да проследим следващата…
— Спести ми досадните подробности — прекъсна го Джиро. — Искам да проследиш кой се опитва да опозори Анасати, като постави лъжлива улика на убиеца на племенника ми.
— Аха — отвърна ведро Чумака. — Но двете събития са свързани! Не ти ли го казах вече?
— И да си го направил, само друг ум, толкова изкривен като твоя, щеше да разбере връзката.
Първият съветник на Анасати изтълкува това като комплимент.
— Снизходителността ти е трогателна, господарю. — Поглади документа в ръката си все едно, че беше нещо скъпоценно.
— Имам доказателство, най-после. Онези единайсет агенти на Акома по линията, по която се предаваше информация през провинция Сцетак, които бяха мистериозно убити в един и същи месец — те всъщност бяха свързани с петимата, които също умряха в домакинството на Тасайо от Минванаби.
Скованата физиономия на Джиро прикри нарастващото му раздразнение, така че Чумака продължи припряно:
— Те бяха предишни агенти на Тускай, всички. Вече изглежда, че са били убити, за да се изкорени пробив в системата за сигурност на Акома. Имахме свой човек, поставен в домакинството на Тасайо. Макар да бе освободен, след като Мара взе земите на Минванаби, той все още ни е верен. Имам свидетелството му, тук. Убийствата в къщата на имението на Тасайо са извършени от тонга Хамой.
Джиро се заинтригува.
— Смяташ, че човекът на Мара е подмамил тонга да прочисти провал на Акома?
На лицето на Чумака се изписа самодоволство.
— Да. Смятам, че твърде умният й Главен шпионин е направил грешката да фалшифицира клането в дома на Тасайо. Знаем, че обаджанът е говорил с лорд Минванаби. Съобщиха ни, че двамата били ядосани — ако е било нещо помежду им, Тасайо щеше да е умрял много преди Мара да го съкруши. Ако Акома наистина са били зад унищожението на собствените им компрометирани агенти и са използвали тонга като неволен инструмент да се отърват от този пасив, то на тонга е нанесено голямо оскърбление. Ако е станало това, Братството на Червения цвят е потърсило възмездие само.
Джиро премисли всичко това и присви очи.
— Защо да въвличат тонга в нещо, което, изглежда, е било рутинно прочистване? Ако човекът на Мара е толкова хитър, колкото казваш, едва ли би направил такава глупост.
— Трябва да е било ход на отчаяние — допусна Чумака. — Режимът на Тасайо беше строг и в дома му трудно можеше да се проникне. Колкото до нас, вкарахме там агента си, преди той да стане лорд, докато беше подкомандир в армията на Военачалника, нахлула в Мидкемия. — Джиро отново се намръщи нетърпеливо и Чумака въздъхна. Колко съжаляваше, че господарят му не се бе научил да мисли и действа с повече предвидливост. Но пък Джиро винаги беше нетърпелив, още от момче. — Мара нямаше агенти в дома Минванаби, които да не бяха компрометирани. Смъртта им следователно трябваше да е външно дело, а връзките на тонга с Тасайо предложиха удобна възможност.