— Само предполагаш всичко това — каза Джиро.
Чумака повдигна рамене.
— Точно това бих направил в неговото положение. Шпионинът на Акома е много изобретателен. Можеше да сме засекли мрежата в Онтосет и да сме проследили операцията й от десет години, и изобщо да не направим връзката между агентите в Севера, другите в Джамар и линията за свръзка през Сцетак. Да стигнем толкова далече толкова бързо се дължи повече на късмет, отколкото на таланта ми, господарю.
Джиро не изглеждаше впечатлен от темата, увлякла Първия му съветник. Вместо това се вкопчи в проблема, най-тясно свързан с честта на Анасати.
— Имаме доказателство, че тонгът действа по своя воля — сопна се той нервно. — Но като подхвърлиха улика за съучастието ни в убийството на Аяки от Акома, те опетниха честта на предците ми. Това безчинство трябва да се спре! И то веднага.
Чумака примига стъписано и бързо облиза устни.
— Но не, мой предостойни господарю. Прости дързостта ми, ако ти предложа смирения си съвет за обратното.
— Защо трябва да позволяваме псетата на тонга Хамой да позорят дома Анасати? — Джиро го изгледа с яд. — Обясни ми, но гледай основанията ти да са добри!
— Ами — започна Чумака, — за да убият лейди Мара, разбира се. Съвсем ясно е, господарю. Какъв по-опасен враг биха могли да имат Акома от тонг на професионални убийци? Те ще разстроят мира й невъзвратимо с всеки опит да отнемат живота й. Накрая ще успеят. Тя трябва да умре. Честта на братството им го изисква. Тонгът Хамой върши нашата работа, а ние междувременно можем да насочим интересите си към консолидиране на традиционалистката фракция. — Чумака размаха поучително пръст. — Сега, след като войната бе забранена на двете страни от магьосниците, Мара ще се стреми да те унищожи с други средства. Ресурсите и съюзниците й са много. Като Слуга на империята тя има популярност и власт, а и императорът я слуша. Не трябва да бъде подценявана. В добавка към предимствата, които изредих, тя е необикновено надарен владетел.
— Пееш хвалебствия за нея в мое присъствие? — Тонът му остана сдържан, но Чумака не хранеше илюзии: господарят му беше обиден.
Отвърна с шепот, за да не може някой градинар или воин на патрул да чуе:
— Никога не съм харесвал особено твоя брат Бунто. Тъй че неговата смърт лично за мен не беше от особено значение. — Докато лицето на Джиро потъмняваше от гняв, упрекът на Чумака го сряза като нож: — А и ти също никога не си го обичал, милорд. — След като владетелят мълчаливо призна тази истина, Чумака продължи: — Пренебрегваш очевидното: бракът на Мара за Бунто вместо за теб спаси живота ти… господарю. — Изчерпал аргументите, Първият съветник довърши: — Тъй че ако трябва да поддържаш тази омраза към Слугата на империята, ще се стремя да постигна унищожението й с цялото си сърце. Но ще действам спокойно, защото да позволи човек гневът да замъгли преценката му е не просто глупаво — в случая с Мара е самоубийство. Помоли някой надничащ в сенките в храма на Туракаму да потърси общение с Джингу, Десио и Тасайо от Минванаби. Духовете им ще потвърдят това.
Джиро се загледа във водата и оранжевите рибки и след дълга пауза въздъхна.
— Прав си. Никога не съм обичал Бунто. Биеше ме, докато бяхме деца. — Ръката му се стегна в юмрук, той го плесна във водата и рибките се пръснаха. — Гневът ми може да е неоправдан, но все пак ме изгаря! — Погледна Чумака с присвити очи. — Но аз съм лорд на Анасати. Не съм длъжен да проявявам благоразумие. Моят дом беше онеправдан и ще бъде възмезден!
Чумака се поклони почтително.
— Ще се погрижа Мара от Акома да умре, господарю, не защото я мразя, а защото това е волята ти. Аз съм верен слуга. Вече знаем кой е Началникът на шпионите на Мара…
— Познаваш го? — възкликна изумено Джиро. — Защо не си ми казал, че знаеш самоличността на Главния шпионин на Тускай!
Чумака направи умолителен жест.
— Не по име, нито по външност. Той е гениален проклетник. Никога не съм се срещал с него, но познавам стила му на работа. Има си подпис като на писар.