— Което съвсем не е солидно доказателство — побърза да изтъкне Джиро.
— Окончателно доказателство трудно ще се получи, дори да съм разпознал почерка на същия човек. Ако бившият главен шпионин на Тускай е минал на служба при Мара, боговете тепърва биха могли да ни се усмихнат. Може да е майстор на измамата, но съм му взел мярката. Знанията ми за мрежата на Тускай в Джамар би трябвало да ни улеснят да се внедрим в организацията му. След година-две може да имаме достъп до самия него и тогава ще можем да манипулираме данните в разузнавателната мрежа на Мара както пожелаем. Целта ни трябва да е с подвеждащи маневри да разстроим търговията и съюзниците й. Междувременно тонгът също ще се стреми да я унищожи.
— Бихме могли да окуражим малко усилията на братството — предложи с надежда лорд Джиро.
Стъписан от предложението, Чумака едва си пое дъх. Поклони се, преди да заговори, което правеше само когато е разтревожен.
— Господарю, това не бива да опитваме. Хамоите са изключително потайни и твърде опасни, за да се забъркваме с тях. Най-добре да пазим работите на Анасати колкото може по-далече от техните дела.
Джиро отстъпи със съжаление, а Първият съветник продължи с оптимизъм:
— Братството Хамой не действа под напора на емоции. Не. Работите им по тяхно собствено решение винаги се вършат бавно и хладнокръвно. Между Хамой и Мидкемия е имало трафик, за който не разбрах навреме. Но сега подозирам, че корените му са в дългосрочна цел да бъде уязвен домът Акома. Мара има добре известна слабост към варварски идеи.
— Така е — съгласи се Джиро и ядът му отстъпи място на разсъдливост. Той се загледа в играта на рибите. Никой съветник в никой дом не беше по-вещ от Чумака в свързването на привидно несвързани късове информация. А цялата империя беше чула слуховете за флиртуването на Мара с мидкемийски роб. Точно тази слабост щеше да е добре да се използва.
Подтикнат от смекченото поведение на господаря си и преценил точно подходящия момент, Чумака каза:
— Анасати може да понесе една малка обида с нескопосаното доказателство. Глупаци и деца може да вярват на нелепа информация. Но всички по-разумни Управляващи лордове знаят, че тонгът пази здраво тайните си. Могъщите в държавата никога няма да повярват сериозно на такива прозрачни хитрини, свързващи уж името ти с нает убиец. Името Анасати е старо. Честта му е ненакърнима. Покажи просто храброст пред дребните клевети, господарю. Те са недостойни за вниманието на Велик лорд. А с всеки владетел, който посмее да излезе напред и да подхвърли обратното, се справи с твърда ръка. — И завърши с цитат от една любима пиеса на Джиро: — Дребни действия съпътстват дребни домове и дребни умове.
Лордът на Анасати кимна.
— Прав си. Гневът ми ме заслепява понякога.
Чумака се поклони на похвалата.
— Господарю, моля за извинение. Вече съм започнал да обмислям клопки, които може да бъдат поставени за Главния шпионин на Мара. Защото макар да изглежда, че сме направили груба грешка с едната си ръка, това ще отклони бдителното око от другата, която тихо действа в Джамар, за да доближи опасността до гърлото на Господарката на Акома.
Джиро се усмихна.
— Чудесно, Чумака. — Плесна с ръце да го освободи.
Първият съветник отново се поклони и забърза към изхода, като мърмореше под нас за възможни коварства, а лордът остана до езерцето. Обмисли съвета на Чумака и изпита удовлетворение. Когато Събранието на магьосниците бе забранило войната между дома му и този на Мара, тайно се беше въодушевил. След като тя бе лишена от армията си и неоспоримото числено превъзходство на бойното поле, залозите между двамата вече бяха изравнени.
— Ум — промълви Господарят на Анасати, разбърка водата и рибите пак се стрелнаха настрани. — Хитростта, не мечът ще донесе падението на Слугата. И тя ще умре, осъзнала грешката си, когато избра брат ми, а не мен. Аз съм по-добрият и когато след смъртта срещна Бунтокапи в залите на Червения бог, той ще научи, че съм отмъстил за него и също така съм стъпкал скъпия му дом Акрма под краката си на прах!
Аракаси закъсня. Това, че не успя да се върне навреме, беше изопнало нервите на старшите съветници на Акома дотолкова, че Люджан се боеше да се яви на вечерния съвет. Забърза до покоите си да си вземе шлема с пера, който бе смъкнал през часовете извън дежурство. Стъпките му бяха целеустремени, точни и уравновесени, каквито можеше да са само на опитен майстор с меча. Но умът му беше зает и кимането му на часовите, които му отдаваха чест, докато минаваше, беше механично.