— Все пак — намеси се Инкомо, без да го канят, — традиционалистите продължават да печелят влияние. Имперските бели на Ичиндар неведнъж трябваше да пролеят кръв, за да спрат безредици в Кентосани.
— Пазарите за храни на кейовете — потвърди кратко Анасати. — Чух. Императорът би сложил край на раздорите, ако може да създаде мъжки наследник.
Очите на всички се извърнаха към Господарката на Акома в очакване какво ще им каже.
Много отслабнала след смъртта на Аяки, тя все пак се държеше безупречно. Лицето й беше безукорно изгладено с грим. Очите й бяха съсредоточени и проницателни, а дланите й бяха отпуснати на скута.
— Аракаси е разкрил, че сме изправени пред нова заплаха. — Само гласът й издаде напрежението, което все още криеше зад цуранската фасада на сдържаност. Никога преди загубата на Аяки не беше говорила с такава остра и откровена омраза. — Моля всички да му окажете всякаква помощ, която поиска, без въпроси.
Люджан погледна кисело Аракаси.
— Вече си й оцапал възглавниците; виждам — промърмори обидено. Кейоке изглеждаше леко раздразнен. Разкритието със закъснение показваше, че патрулът, най-накрая хванал дебнещия из коридорите шпионин, го беше направил едва след като той се беше срещнал с господарката, без да го засече. Забелязали задкулисната игра, но задължени от кодекса на поведение да я пренебрегнат, другите двама Съветници кимнаха в знак, че се подчиняват на желанието на господарката. Само Джикан се засуети, понеже знаеше какъв допълнителен хаос в хазната на Акома ще предизвика решението на Мара. Услугите на Аракаси струваха скъпо и това винаги караше хадонрата отчаяно да кърши ръце.
През отворените прозорци на голямата зала на Акома, всечена в склона на хълма, срещу който се издигаше къщата на имението лъхна вятър. Въпреки ярката светлина на лампите залата бе потънала в сумрак в най-отдалечените ъгли. Глобусите на чо-джа на стойките не светеха и ниският подиум, използван за неофициални заседания, оставаше единственият осветен остров. Присъстващите слуги чакаха на дискретно разстояние, готови да се отзоват, щом се окажат нужни, но достатъчно отдалечени, за да не чуват обсъждането. Мара продължи:
— Това, за което говорим тук, трябва да остане само в нашия кръг. — Обърна се към Аракаси. — Колко време ще трябва да заделиш за тази нова заплаха?
Аракаси вдигна ръце и оголи жълта подутина на едната си китка.
— Мога само да предполагам, господарке. Инстинктите ми подсказват, че организацията, на която се натъкнах, е базирана на изток от нас, вероятно в Онтосет. Оттам с Джамар и Равнинния град имаме рехави връзки, тъй като покриването им беше работа на един търговски представител. Враг, който е открил действията ни на запад, не би забелязал нищо, освен съвпадение в източната връзка. Все пак не знам къде са се издънили нещата. Следата може да е започнала от другаде.
Мара прехапа устна.
— Продължи.
— Направих малка проверка, преди да се върна в Сулан-Ку. — По-спокоен и хладнокръвен дори от Кейоке преди битка, Началникът на шпионите поясни: — На повърхността търговските ни интереси изглеждат незастрашени на запад и север. От скорошното си разширение, което за жалост трябваше да прекратя, беше на юг и изток. Неизвестният ни противник може да се е натъкнал на някоя операция, която тъкмо сме задействали. Или не. Не мога да кажа. Ефектът от работата му обаче бе усетен много ясно. Засякъл е някакъв аспект от куриерската ни система и от методите ни си е направил извода, че трябва да създаде мрежа, за да ни наблюдава. Поставил е наблюдатели, където биха могли да засекат някого и да ни проследят до властова позиция. От това заключавам, че врагът ни има своя система, с която да извлече полза от подобна възможност.
Хокану прегърна през кръста Мара, макар поведението ида не издаваше, че се нуждае от утеха.
— Как може да си сигурен?
— Защото аз щях да направя точно това — отвърна откровено Аракаси. — За малко щяха да ме заловят, а това не е лесно постижение. — Сухите му фрази издадоха липса на каквато и да било излишна самонадеяност, щом вдигна един пръст. — Притеснен съм, защото сме компрометирани. — Вдигна втори пръст и добави: — Облекчен съм, че успях да се измъкна чисто. Ако преследвачите ми изобщо бяха предположили кого са хванали натясно, щяха да предприемат изключителни мерки, за да успеят. Хитруванията щяха да бъдат изоставени в полза на успешното залавяне. Следователно трябва да са мислели, че са заклещили куриер или проверяващ. Самоличността ми на Началник на шпионите на Акома вероятно остава некомпрометирана.