Мара изправи рамене, взела внезапно решение.
— В такъв случай изглежда разумно да се освободиш от този проблем.
Аракаси едва не подскочи от изненада.
— Милейди?
Погрешно изтълкувала реакцията му като наранени чувства от това, че компетентността му се поставя под въпрос, Мара се постара да смекчи изявлението си.
— Твърде необходим си за друг проблем, който се нуждае от внимание. — Махна на Джикан да го освободи с думите; — Мисля, че проблемите с търговията може да почакат. — Докато дребният мъж се кланяше покорно и щракна с пръсти да повика секретарите си да му помогнат с табличките и свитъците, Мара заповяда на всички слуги да напуснат голямата зала. След като голямата двукрила врата се затвори и тя остана само с вътрешния си кръг съветници, каза: — Имам нещо друго за теб.
Аракаси отвърна откровено:
— Господарке, съществува голяма опасност. Всъщност опасявам се, че командващият тази вражеска шпионска мрежа може да се окаже най-опасният човек между живите.
Мара не издаде мислите си, а само му кимна да продължи.
— До този сблъсък проявявах суетата да се смятам за майстор в занаята си. — За първи път, откакто бе започнало обсъждането, Началникът на шпионите трябваше да помълчи, докато подбере думите си. — Този пробив в сигурността ни в никакъв случай не се дължи на небрежност. Хората ми в Онтосет действаха с безукорна дискретност. Поради това се боя, че врагът, срещу когото сме изправени, може да е по-добър от мен.
— В такъв случай решението ми е твърдо — заяви Мара. — Ще прехвърлиш тази трудност на друг, на когото разчиташ. Така, ако този неидентифициран враг се окаже достоен за похвалата ти, ще понесем загубата на човек не толкова критично важен за нуждите ни.
Аракаси се поклони вдървено.
— Господарке…
Но Мара повтори твърдо:
— Имам друга задача за теб.
Аракаси замълча. Цуранският обичай забраняваше слуга да оспорва решението на господаря си, а и господарката явно нямаше да бъде разубедена. Вътрешната й твърдост след загубата на Аяки не се поддаваше на разколебаване — това поне го осъзнаваше. Явно беше, че и Хокану го усеща, защото и той се въздържа да се изкаже против. Неудобната истина остана неизказана: това, че никой друг в огромната мрежа на Аракаси не беше нито толкова предпазлив, нито достатъчно опитен, за да противодейства на заплаха от такава величина. Началникът на шпионите щеше да се подчини на господарката си, макар да изпитваше смъртен страх за безопасността й. Единственото, което можеше да направи, бе да действа по заобиколен начин, като се подчинява буквално на заповедите й, но да ги отбягва, доколкото може, с действия от общ характер. Като начало трябваше да направи така, че човекът, на когото щеше номинално да възложи разкриването на тази нова организация, да може да му докладва редовно. Колкото и да беше притеснен, че лейди Мара пренебрегва тази смъртоносна заплаха с такава лекота, я уважаваше достатъчно, за да чуе поне основанията й, преди да направи преценка в нейна вреда.
— Каква е тази друга задача, милейди?
Вежливото му поведение смекчи остротата на Мара.
— Бих искала да откриеш колкото може да се научи за Събранието на магьосниците.
За първи път, откакто бе започнал да служи на Мара, Аракаси изглеждаше стъписан от дързостта й. Очите му се разшириха, а гласът му спадна до шепот.
— Великите ли?
Мара кимна към Сарик; посоката, по която щеше да тръгне обяснението, беше в сферата на неговите проучвания.
— Отделни събития през последните няколко години ме накараха да се запитам за мотивите на Черните халати — почна Сарик. — По традиция приемаме за даденост, че те действат за доброто на империята. Но дали не би хвърлило различна светлина на нещата, ако допуснем, че всъщност не е така? — Горчивият му хумор отстъпи на пламенна напрегнатост, когато добави: — Ами ако се окаже, че мъдростта на Събранието е насочена към собствените им егоистични интереси? Претекстът е стабилност на държавата. Тогава защо трябва да се опасяват, че Акома ще съкруши Анасати в кауза на справедливо отмъщение? — Първият съветник на Акома се наведе напред и опря лакти на коленете си. — Тези магьосници не са глупци. Не мога да повярвам, че не съзнават, че като позволяват лордът, който убива с вероломство, да живее ненаказан, хвърлят империята в най-опасен раздор. Една неотмъстена смърт е израз на противоречие в честта. Без политическите задкулисни игри на Висшия съвет, лишени от постоянното взаимодействие между фракции като активизиращ елемент, сме в положението всеки дом да се носи по течението сам, зависим от добрата воля и обещания на други, за да оцелее.